Минаха няколко секунди, докато осъзнае в какво се бе вгледала и защо предметът е бил поставен там, но когато все пак се досети, тя се изправи бавно, взе лаптопа и напусна вилата.
Остави външната врата отворена.
Чак след като бе постоял там няколко минути, той разпозна едно от ченгетата. Първо бе сметнал, че е обикновена цивилка. Къси панталони със странични джобове в цвят каки, риза с къси ръкави, бейзболна шапка, удобни маратонки и всички други елементи на облеклото, които помагат на цивилните полицаи да се слеят.
Но полицейската стойка и начинът, по който движеха главите си, почти винаги ги издаваха.
Той се беше съсредоточил върху мъжете около ремаркето и едва когато капакът беше затворен, той огледа по-подробно и останалата част от тайфата и откри, че цивилката всъщност е Бека. Тя стоеше и си говореше нещо с онзи с костюма на астронавт.
Какво, но дяволите, правеше тя тук?!
— Определено силна — констатира сапьорът, който според стикера, сложен върху защитното облекло, се казваше Селандер и очевидно предпочиташе да говори с насечени изречения.
— Две пръчки динамекс122. Детонатор, задействаш се при натиск, монтиран под седалката на дивана. Вероятно е стигало да седнеш. Повече от достатъчно, за да превърне цялата къща в трески. Страшен късмет, че си била нащрек, Нормѐн…
Той направи пауза за снус123.
— Разбира се, преди да сме я закарали в лабораторията и да сме я разглобили, не можем да знаем дали наистина е щяла да се взриви — продължи той, този път по-красноречиво. — Обратно на въпроса. Сьодермалмската криминална полиция ще се заеме с това. Каза, че това е вилата на брат ти?
— Нещо такова — измърмори тя.
В главата ѝ беше каша. Зашеметяващи гранати, камъни срещу полицейски коли, а сега проклета бомба!
В какво, за бога, бе успял да се забърка Хенке?
— Предполагам, че от криминална ще искат да поговорят с него и то скоро — обобщи Селандер, избърсвайки остатъците снус в защитното си облекло.
Ребека само кимна в отговор.
„Добре дошли в клуба!“, помисли си тя.
15. Are you really sure you want to exit?
Ребека беше изтощена, когато се прибра у дома. През по-голямата част от следобеда бе стояла в Сьодермалмската криминална полиция да преразказва случилото се в Танто. Или поне тези части, които бе сметнала, че е удачно да разкрие.
Не спомена за посещението при Манге или клиповете, които бе видяла в магазина. Те по всяка вероятност бяха свързани със случката във вилата, но нямаше желание да ги покаже на колегите, преди да успяла да говори с Хенке. Не беше пропуснала многозначителната тишина, която настъпи, когато стана дума за криминалното му досие.
После дойдоха задължителните въпроси: Имаше ли брат ѝ врагове? Имаше ли тя представа как се препитава той? Знаеше ли нещо за подпалването на апартамента му преди седмица?
Отрицателен отговор на всички въпроси, което всъщност беше вярно. Почти, във всеки случай.
Тя заключи колелото в мазето и се качи по стълбите, както обикновено.
Причината може би беше в умората или пък беше твърде обзета от мислите си, но не забеляза, че някой я чака на стълбището.
— Бека!
Тя се завъртя и инстинктивно вдигна ръце пред себе си.
— Успокой се, само аз съм, Хенке!
Естествено, че беше само той.
Трябваше да се досети. Къде иначе можеше да отиде?
Тя измърмори нещо, обърна се и отключи вратата на апартамента, след което го пусна да влезе вътре преди нея. Постоя няколко секунди на килимчето в антрето, после заключи всички четири ключалки.
Но само веднъж. И макар една част от нея диво да негодуваше, един път чисто и просто трябваше да стигне. Тя нямаше желание да запознава брат си с маниите си.
В антрето телефонният секретар сигнализираше за още един пропуснат разговор.
Скрит номер, както обикновено.
Хенке вече се беше разположил като у дома си на дивана във всекидневната.
— Имаш ли няк’во кафе?
С известни затруднения тя потисна внезапния импулс да грабне първия възможен тежък предмет и му разбие черепа. Проклет, скапан идиот, да ѝ се промъква така! А тя дори не мислеше, че той знае къде живее. Беше го търсила из целия град и изведнъж той просто се оказа на дивана ѝ.
Ама как изглеждаше само!
Още по-изпит от предния път, с торбички под очите и никотиновожълт тен. Ноктите му бяха изгризани почти до дъно, косата стърчеше във всички посоки, а освен това беше страшно мръсен.
От дивана ѝ се носеше миризма на пропити с дим дрехи и некъпан мъж и тя сбърчи нос.
122
Съвременният вариант на динамита, при който вместо нитроглицерин се използва по-устойчивият нитрогликол. — Б.пр.
123
Влажен, прахообразен тютюнев продукт, подобен на емфието, много разпространен в Швеция и Норвегия. Консумира се, като се поставя зад горната устна. — Б.пр.