Там някой дебел китаец с часовникарска лупа на окото ще го огледа внимателно и ще даде на детето малко пари. Не много, защото продавачът е чисто и просто роб, но за един роб в мините и малко пари са много. Когато китайският брокер събере няколко такива камъчета, той ги разменя с тайландски наркопласьор срещу хероин. В Мианмар хероинът е за предпочитане пред всякаква валута. След това пласьорът на хероин скрива камъните в колата си и подкарва към Мае Сай — градче до границата с Тайланд и Лаос. Там продава сапфирите на куриер срещу още хероин, а куриерът ги мушва в чували с ориз и ги пренася през границата в Тайланд с колело или камион. От това по-лесно няма накъде. В Тайланд камъните се предлагат на легитимни търговци на бижута с обяснението, че са добити от местни тайландски или лаоски мини. И понеже са с ниско качество, лъжата минава. Търговците смесват нелегалните камъни с легални и ги продават по цени на едро на търговци на дребно по целия свят. Останалото е ясно. Цикълът се затваря.
Този маршрут обаче е за дребни мошеници. Големите играчи не си губят времето с някакви си там еднокаратови камъчета, бледи на цвят и мътни в сърцевината. Истинските пари са другаде, в пласирането на големи камъни от световна класа — от десет карата нагоре, без дефекти, с наситен син цвят и перфектна бистрота. Техният път започва по същия начин: миньор, китаец, хероин. След това обаче ги поемат сериозните контрабандни канали. Вместо да ходят до някой пограничен град като Мае Сай или Мае Хонг Сон, едрите контрабандисти изкупуват стоката на безценица в Манделей, укриват я в резервоара или в друга част на колите си и се отправят на няколкостотин километров преход до пристанищния град Рангун. Дявол да го вземе, ако пратката е достатъчно голяма, те дори не си дават труда да се крият! Просто товарят сапфирите на брониран конвой с въоръжена охрана, готова да застреля на място всеки, който задава излишни въпроси. След като камъните стигнат до Рангун, там се качват на малък рибарски кораб или друг непривличащ внимание съд и се изкарват в международни води. Тук, разбира се, е най-опасната част от маршрута. Контрабандистите трябва да преодолеят не само бирманската брегова охрана, която се слави със своята неподкупност, но също и да преплават над хиляда километра около вдадения навътре в морето връх на Малайзия, през гъмжащите от пирати териториални води на Тайланд и Виетнам, за да навлязат в бруленото от мусонни ветрове Южнокитайско море. На брега му се намира Хонконг — градът, където всичко може да се купи и продаде. Това е едно изпълнено с изненади и опасности пътуване, но ако съдът стигне благополучно до местоназначението си, дори шепа камъчета са в състояние да донесат на продавача си цяло състояние на международния пазар. Ако си падате по скъпоценни камъни, Хонконг е мястото за вас.
В Хонконг има повече бижутерийни магазини на квадратен километър от където и да било другаде по света. Сравнени с него, Ню Йорк и Антверпен са бедни братовчеди. Коулун е обетованата земя на лъскавите камъчета. Печалбите, които извличат тукашните бижутери, са просто вулгарно високи. Горна граница практически няма. В магазините се продават сапфири, сини като Тихия океан и прозрачни като стъкло. Могат да се видят необработени рубини с размер на мъжки тестис, сияйни като вечерна звезда. Ако това ви влече, можете да си купите часовник, обсипан с диаманти, или мобилен телефон с корпус от платина. Ценността на един камък се определя по четири критерия: шлифовка, бистрота, цвят и размер в карати. Ако се поразходите само пет минути по Кантон Роуд в Хонконг, ще видите всевъзможни комбинации на тези четири критерия, изложени на витрините. Една успешно приключила контрабандна експедиция може да превърне двайсетина хиляди първоначално инвестирани долара в многомилионна печалба. Сапфирите достигат стойност до петнайсет хиляди долара за карат, а един камък може да е петдесет или повече карата.