— Четиресет? — В гласа на Баркър прозвуча метална нотка. — Като четири нула?
— Да, сър. Четири нула. Постъпих като Джейн Рейд — попитах дали нечий близък е изчезнал, след като е получил странна картичка за рожден ден. Пуснах запитването от различни профили в различни платформи. Получих потвърждение за поне четиресет изчезнали.
— Надявам се, че не си се представил за полицай? — попита Баркър.
— Не. Използвах фалшива самоличност. Представих се за мъж, който търси сестра си. Не дадох никакви специфични подробности — дизайн на картичката, точен текст или наличие на лепенка — така че успях да отсея фалшивите сигнали.
— Кога е получена първата картичка? — попита Джеймисън.
— Това е странното. Било е преди повече от година.
— Каква е следващата стъпка? — попита Баркър.
— С Крейг ще продължим да следим отговорите — каза инспектор Мадърс. — А дали доктор Блум и господин Джеймисън биха могли да прегледат анкетите?
— Веднага ще го направим — каза Блум. — Някои от тези анкети попълнени ли са от четиримата играчи, за които узнахме най-напред?
— Да — отговори полицай Лоугън. — Ще ви изпратя информация кой какво е попълвал. Накратко, всеки от четиримата е попълнил поне една от тези анкети.
— Влезе ли в тъмната мрежа, Крейг? — попита Джеймисън.
— Да — каза полицай Лоугън. — Не открих препратки към играта с картичките за рожден ден. Ако имаше сайт или форум, досега щях да съм намерил нещо.
— Като стана дума за това — обади се полицай Кей Уилис, — получих информация за телефонните разговори на Фей Греъм. Нищо интересно. Скоро след изчезването си е разгледала 315 мегабайта данни, но след това не е била активна.
— Вероятно играчите изхвърлят собствените си телефони и получават нерегистрирани — предположи полицай Лоугън. — Може да ги използват за достъп до играта.
— Можем ли да разберем за какво са използвани тези 315 мегабайта? — попита Джеймисън.
— Поисках подробности от телефонната компания. Днес или утре ще получим отговор — каза Уилис.
— Добра работа — каза Баркър. — Утре пак ще говорим.
— Значи играта вече си има име — каза Джеймисън след края на разговора. — Играта с картичките за рожден ден. Добро попадение.
— Или не.
— Четиресет играчи.
— И броят им продължава да расте — каза Блум.
Следващите няколко часа прекараха в анализиране на анкетите, открити от полицай Лоугън. Така наречените „тестове за психопати“ бяха твърде очевидни и за анкетираните беше много лесно да манипулират резултата. За целите на играта потенциалните участници е трябвало да отговарят честно, затова не би трябвало да знаят какъв мотив стои зад въпросите. Анкетите в социалните медии бяха по-обещаващи. Сред тях имаше въпросници от рода на „Колко сте убедителни?“, „Петминутен личностен тест“, както и любимата анкета на Блум — „Кой гръцки бог си?“, която съдържаше добре съставени въпроси за определяне на степента на отмъстителност и безскрупулност. Всеки от четиримата играчи, които Блум и Джеймисън разследваха, бе попълнил по няколко подобни теста и бе оповестил резултатите си в интернет. Блум отбеляза тестовете и ги изпрати на полицай Лоугън с молба да открие още такива. За точен профил бяха необходими много въпросници.
26
През последните няколко дни Джеймисън вече се бе сприятелил с латвийската барманка Алина. От доктор Сара Някоя-си обаче нямаше и помен. Той седеше, разлистваше вестник „Метро“ и се надяваше тя да се появи, но трябваше да отиде в офиса и заедно с полицай Ахтар да проведе телефонни разговори със свидетелите на катастрофата на Стюарт. Ако имаха късмет, до края на деня щяха да разполагат с описание на човека, ръководещ играта.
— Благодаря, Алина — каза той и се отправи към изхода.
В края на улицата срещу него се зададе доктор Сара Някоя-си.
— Здравейте — каза тя.
Гласът й беше учтив, но очите й крещяха натрапник.
— Бяхте права за кафето — каза Джеймисън. — Жалко за името.
Той вдигна поглед към табелата на кафенето и се усмихна.
Сара също я погледна и се намръщи.
— Собствениците не са англичани — обясни Джеймисън. — Не си дават сметка, че „Форк“ напомня… сещате се.[11]
— Ясно — каза Сара и отново погледна табелата.
— Както и да е — каза Джеймисън. — Приятен ден.
Той се обърна и се отдалечи колкото може по-бързо.
Телефонните разговори бяха напълно незадоволителни. Първата свидетелка беше убедена, че висок, слаб, мургав мъж, облечен в скъп костюм, излязъл от другата кола и подал бял плик на Стюарт, който седял в повредената си кола. Жената твърдеше, че двамата не казали нищо; високият мъж се върнал в своя бял „Лендроувър Дискавъри“ и отпътувал. Тя подозираше, че става дума за наркотици. Показанията на втория свидетел бяха коренно различни. Той карал служебния микробус и натиснал спирачките, за да не удари колата на Стюарт, която се изпречила на пътя му. Шофьорът си спомни, че светъл мъж със среден ръст слязъл от бял „Лендроувър Дискавъри“ и разменил няколко думи със Стюарт, след което му подал някакво листче, вероятно визитка. Третият свидетел видял сблъсъка и спрял, за да се обади на полицията. Когато слязъл от колата си, белият „Лендроувър“ бил заминал. Мъжът отишъл при Стюарт, за да му каже, че полицията идва. Не видял Стюарт да напуска местопроизшествието.
11
Героят има предвид, че думата fork (вилица) се произнася подобно на нецензурната дума fuck. — Бел. прев.