На Сара Луис се беше обадила лично. Табелата „Продава се“ изчезна от моравата пред къщата с прекрасната гледка. Малкото семейство най-сетне можеше да се установи някъде за постоянно.
— Бари Грант вече диша самостоятелно, но още е в интензивното. Прогнозите са несигурни. Паметта му е силно увредена, а иронията във факта, че никога вече няма да може да ходи, не убягва на никого.
Ким беше разговаряла с Дейвид, който беше ходил да навести Шейн в затвора. Момчето отказало да говори и не споделило нищо за случката, която го беше върнала зад решетките. Беше заявил категорично на Дейвид да не идва да го вижда повече.
По време на разговора им Дейвид неведнъж беше намекнал, че би желал да дойде да види как върви работата й по възстановяването на мотоциклета. Ким не го беше поканила, но възможността да го стори не беше отхвърлена окончателно.
Така че повечето от жертвите на Алекс се възстановяваха, но за самата себе си Ким не беше особено сигурна. Външно нещата отново бяха наред. Беше готова за нови разследвания; отново спеше зле и пиеше нездравословно много кафета.
— Добре, благодаря за информацията, а сега дим да те няма. Връщай се при семейството си.
— Нали знаеш, че тук не съм ти в къщата и не можеш да ме изгониш?
— Хубаво де, ами ако те помоля учтиво?
— Ако те чуя да молиш, ще те сложа да легнеш и ще повикам линейка.
— Много смешно — изохка тя.
Брайънт се изправи.
— Но като цяло се държиш нормално. Така че те оставям на мира.
След две крачки сержантът се обърна.
— Благодаря ти, Ким.
— Да, окей, сега чупката.
Партньорът й се засмя и си тръгна.
Инспекторката се изправи и се загледа напред, към сърцето на Черната земя. Гледката далеч не беше красива. Беше място, видяло повече бедност и престъпност, отколкото можеше да понесе.
Устните й се извиха в усмивка, когато си спомни, че някъде там сърчицето на едно момченце продължава да бие под гащеризончето на динозавърчета. Точно като нея самата, малкият Джейми беше преминал границата, но се беше борил с всички сили и беше победил.
Писмо от Анджела
Най-напред бих искала от сърце да ви благодаря, че избрахте да прочетете „Игри на злото“. Надявам се и на вас втората серия от пътешествието на Ким да ви е харесала толкова, колкото и на мен. Инспектор Стоун не е идеална, но е добре човек да я има на своя страна.
Ако книгата ви е допаднала, ще ви бъда безкрайно благодарна, ако напишете своя отзив за нея. Много ще се радвам да чуя какво мислите вие, а и така ще помогнете на други читатели да открият книгите ми. Може и сами да ги препоръчате на приятели и роднини…
Всяка история израства от семенцето на идеята, зародила се у автора, докато той наблюдава и се вслушва в околните. Всеки човек също е уникален и всички ние имаме своята история. Бих желала да уловя възможно най-много от тези истории и се надявам да се присъедините към мен и Ким Стоун в нашето общо пътуване: където и да ни отведе то.
Така че ще се радвам да поддържаме връзка: намерете ме във Facebook, в Goodreads, в Twitter или чрез сайта ми.
Ако искате да получавате информация за новите ми книги, просто се абонирайте на линка по-долу.
Благодаря ви за подкрепата, тя означава страшно много за мен.
Анджела Марсънс.