Ким се взираше напрегнато в него. В очите й се наби провисналата кожа, прилична на протекъл по челюстта му разтопен восък. Мъжът дишаше плитко и накъсано, тлъстото му тяло не можеше да се справи с усилието и от най-малкото движение.
— Мамка ви… не можете… да влизате… и да си правите… каквото си искате.
Ким пристъпи към него. Близостта му накара цялото й същество да се сгърчи от погнуса.
— Имам заповед, в която се казва, че можем.
Мъжът поклати глава.
— Разкарайте се… от къщата ми… преди да съм се обадил… на адвоката.
Инспекторката извади белезниците от задния си джоб.
— Ленард Дън, арестувам ви по подозрение за изнасилване на дете под тринайсетгодишна възраст, за сексуално насилие над дете под тринайсетгодишна възраст и за склоняване на дете под тринайсетгодишна възраст към участие в сексуални действия.
Очите й бяха все така впити в неговите. В погледа на мъжа се четеше единствено паника.
Тя отвори белезниците, а Брайънт сграбчи ръцете на мъжа.
— Имате право да мълчите. Ако при разпита скриете нещо, което впоследствие се използва във ваша полза в съда, това ще попречи на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство срещу вас.
Ким щракна белезниците, като старателно избягваше да докосва косматата, бледа плът на китките на Дън. После блъсна ръцете му по-далеч от себе си и се обърна към партньора си.
— Брайънт, разкарай извратеното копеле от очите ми, преди да съм направила нещо, за което и двамата да съжаляваме.
Две
Ким надуши афтършейва, преди да види гостенина.
— Махай се, Брайънт, не съм си вкъщи!
Високата фигура на партньора й се приведе, за да се вмъкне под вдигнатата само наполовина гаражна врата.
Ким изключи айпода си и сребърните звуци на „Зима“ на Вивалди секнаха.
Инспекторката грабна захвърления парцал, изтри си ръцете, изправи се в пълния си ръст и погледна Брайънт право в очите. Инстинктивно прокара дясната си длан по късо подстриганата си черна коса. Брайънт знаеше, че жестът означава подготовка за схватка. Ким подпря ръка на хълбока си.
— Какво искаш?
Брайънт предпазливо пристъпи сред пръснатите по пода мотоциклетни части.
— Господи, какво ще сглобиш от всичко това?
Ким също плъзна поглед из гаража. За партньора й мястото приличаше на автоморга. За нея беше пещера със заровено съкровище. Издирването на частите й беше отнело почти година и сега нямаше търпение да започне работа.
— BSA „Голдстар“ от 1954-та.
Брайънт повдигна вежди.
— Щом казваш.
Ким срещна погледа му и зачака. Партньорът й не беше дошъл да си приказват за мотоциклети и двамата го знаеха много добре.
— Не дойде снощи — започна Брайънт и вдигна от пода един ауспух.
— Браво на теб, Шерлок. Трябва да станеш детектив.
Брайънт се усмихна за секунда, после отново стана сериозен.
— Просто искахме да го отпразнуваме, началник.
Ким присви очи. Тук, в дома си, тя не беше инспектор, както и партньорът й не беше сержант. Бяха просто Ким и Брайънт: неин партньор в работата и единственият човек на света, когото можеше да нарече свой приятел.
— Добре, все едно. Къде беше всъщност? — попита той меко. Противно на очакванията й, в тона му нямаше и следа от обвинение.
Ким взе ауспуха от ръцете му и го сложи на работната си маса.
— Нямах какво да празнувам.
— Но нали го хванахме, Ким.
Сега и той й говореше като на приятелка.
— Да, но нея не я хванахме.
Посегна за клещите си. Някакъв идиот беше прикрепил ауспуха към картера с болт, с четвърт инч по-голям от необходимото.
— Не разполагаме с доказателства, за да я обвиним. Тя твърди, че не е знаела нищо, а прокуратурата не може да установи противното.
— Значи трябва да си извадят главите от задниците и да се понапънат да си свършат работата.
Ким хвана болта с клещите и започна внимателно да го развива.
— Направихме всичко по силите си, Ким.
— Не беше достатъчно, Брайънт. Тази жена им е майка. Родила е тези момиченца, а после е допуснала собственият им баща да се възползва от тях по най-лошия възможен начин. Тези деца никога повече няма да имат нормален живот.
— За това е виновен баща им, Ким.
Тя впи поглед в него.
— Той е извратено копеле. А нейното извинение какво е?
Брайънт сви рамене.
— Тя настоява, че не е знаела, че по нищо не си е личало.