— А сега се разкарай.
— Не — каза Еймъс и също му се усмихна. — Трябва да намеря Ерих. Доколкото чувам, сега бил голям шеф. Той ли командва бандата ви? Или пък да ме насочиш към някоя банда, дето работи за него?
— Мам’ти, рекох ти да… — Каквото и друго да искаше да каже великанът, се превърна в гъргорене, когато Еймъс го фрасна в гърлото. Докато онзи се опитваше да си спомни как се диша, Еймъс дръпна нагоре суитшърта му и измъкна затъкнатия в колана на бияча пистолет. Ритна го отзад по крака, за да го събори на колене. Не насочи пистолета към него, просто го държеше небрежно в десницата си.
— Та значи, ето какво е положението — заговори Еймъс с достатъчно тих глас, че да го чуе великанът, но никой друг. Смущението бе причина номер едно хората да се бият. Като намалеше смущението на великана, щеше да намали и вероятността той да продължи да се бие. — Трябва да намеря Ерих и ти или си ми приятел в това, или не си. Искаш ли да ми бъдеш приятел?
Великанът закима, но все още не говореше.
— Ето, виждаш ли, обичам да си създавам нови приятели — каза Еймъс и потупа бияча по месестото рамо. — Можеш ли да помогнеш на новия си приятел да намери другия си приятел, Ерих?
Великанът кимна пак и успя да изхъхри:
— Ела с мен.
— Благодаря! — рече Еймъс и го остави да стане.
Великанът хвърли поглед към мрачния вход, вероятно като сигнал за пиленцето да се обади да предупреди някого — бандата на Ерих, надяваше се Еймъс. Нямаше нищо против. Искаше Ерих да се чувства в безопасност, когато се срещнат. Ако при него имаше много мъже с пистолети, щеше да е по-вероятно да се отпусне и да се вслуша в гласа на разума.
Великанът го поведе през стария му квартал и надолу към пристанището и рушащия се каменен монолит на провалилия се аркологичен1 проект там. Накуцваше леко, сякаш коляното му създаваше проблеми. Двама мъже в широки палта, които скриваха само донякъде тежките оръжия отдолу, им кимнаха, докато минаваха покрай тях, а после ги последваха.
— Охо, даже ескорт си имаме — подхвърли Еймъс на единия.
— Не прави глупости — бе отговорът.
— Мисля, че този съвет е позакъснял с няколко десетилетия, но схващам намека ти.
— Пистолета — обади се другият и протегна ръка. Без да обели и дума, Еймъс сложи в нея оръжието, което бе отнел от великана.
Отвън старата аркологична сграда изглеждаше, че се разпада. Но щом влезе вътре, нещата коренно се промениха. Някой бе сменил повредената от водата подова настилка с нови плочки. Стените бяха боядисани и чисти. Гниещите дървени врати по протежение на главния коридор бяха сменени с нови от композитни материали и стъкло, които издържаха на влажния въздух. Изглеждаше кажи-речи като луксозна офис сграда.
С каквото и да се занимаваше Ерих, справяше се доста добре.
Спряха до един асансьор и великанът изгъгна:
— Той е на най-горния етаж. Аз ще изчезвам. — Гласът му още хъхреше, но звучеше далеч по-добре отпреди.
— Благодаря много за помощта — отвърна Еймъс без нито следа от сарказъм. — Погрижи се за това гърло. Сложи му лед, като се върнеш, и се опитай да не говориш много. Ако след три дни още те дразни, малко стероиден спрей ще ти помогне.
— Благодаря — изхриптя великанът и си тръгна.
Асансьорът звънна и се отвори, и един от двамата останали пазачи посочи към кабината.
— След теб.
— Gracias — каза Еймъс, влезе и се облегна на задната стена. Пазачите го последваха. Единият пъхна метална карта в контролното табло на асансьора и натисна най-горния бутон.
Докато пътуваха нагоре, Еймъс се развличаше, мислейки как би могъл да отнеме пистолета на по-близкия пазач и да убие другия. Вече си бе изработил доста прилична стратегия, когато асансьорът звънна отново и вратите се отвориха.
— Насам — каза единият пазач и посочи по някакъв коридор.
— Клубното ниво — подметна Еймъс. — Готино.
Последният етаж бе преобзаведен с плюшени мебели и тъмночервен мъхест килим. В края на коридора пазачите отвориха една врата, която приличаше на дървена, но изглеждаше доста тежка, така че вероятно отдолу имаше стомана. Луксозно, но не за сметка на сигурността.
След лукса на коридора отвън кабинетът от другата страна на вратата изглеждаше почти спартански. Метално бюро, отрупано с екрани за множество мрежови възли и терминали, стенен екран с океанска гледка, който имитираше прозорец, и голяма гумена топка вместо стол.