Ван дер Грийн отстъпи няколко крачки назад и застана така, че да вижда Фицдуейн, докато другият холандец мина пред него и започна да претърсва джобовете му. В дясната си ръка холандецът държеше немски войскови нож, чието острие блестеше от многобройните си срещи с точилото, опрян в гърлото му или в стомаха.
Фицдуейн се стараеше да не мърда. От вътрешния джоб на якето холандецът извади портфейла му и го подаде на Ван дер Грийн, после отстъпи назад и зае позицията си до вратата, Фицдуейн го кръсти Ножа. Според него Ножът беше на около два метра зад него. Вече имаше възможност да направи нещо.
Ван дер Грийн отвори портфейла на Фицдуейн. Прибра банкнотите и кредитните карти, и разгледа внимателно служебната карта и другите му документи.
Кратката пауза позволи на Хюго да се ориентира в ситуацията. Правоъгълната стая, в която се намираха, бе просторна, но в нея имаше само една голяма дървена маса, две изтърбушени кресла идва обикновени стола. Стената бе гъсто изписана с лозунги, призиви, рисунки и други надписи. Стаята се осветяваше от един голям и два по-малки прозореца в единия край.
В двата ъгъла на стаята, разделени на две, стояха около десетина момчета и момичета, на възраст между шестнадесет и двадесет години, но между тях имаше и двама-трима по-големи. Всички от по-малката група, общо четирима, бяха жестоко бити. Единият от тях лежеше на пода, от главата му течеше кръв.
— Значи така — каза Ван дер Грийн и вдигна служебната карта на Фицдуейн, — ти си бил фотограф.
Като повечето холандци той говореше добре английски, но акцентът си личеше. Всяка сричка произнасяше ясно, но гласът му бе суров. Вторият от биячите на Ван дер Грийн беше на около пет метра, застанал до прозорците в другия край, откъдето държеше под око цялата стая. Когато мъжът се придвижи една-две крачки встрани, от кобур под мишницата му Фицдуейн видя да се подава дръжката на пистолет голям калибър. Явно се забавляваше от ситуацията. Беше по-нисък от ван дер Грийн и Ножа, но имаше физика на културист.
Шансовете да се действа не бяха никак благоприятни. Ножът и ван дер Грийн бяха от едната страна и докато се занимаваше с тях третият щеше да стреля. Нарече третия холандец Патлака. Останалите в стаята имаха вид на хора, на които геройският дух отдавна бе сломен. Значи оставаше Айво. Само малко не достигаше за равновесие на силите.
Ван дер Грийн напъха документите на Фицдуейн в джоба си.
— Такива като теб трябва само да си размахат служебната карта и всички врати ви се отварят — каза той. — Много полезно.
Фицдуейн съзнаваше, че каквото и да каже, ще е безсмислено, но реши, че трябва да действа по някакъв начин.
— Върни ми документите — тихо каза той.
Ван дер Грийн не отговори. Лицето му бавно почервеня от гняв. Явно бе дрогиран и от него едва ли можеше да се очаква да действа последователно. Залюля се леко напред-назад и Фицдуейн се стегна в очакване на удара. Холандецът до прозореца се ухили.
Ван дер Грийн бръкна под якето си и извади деветмилиметров автоматичен „Браунинг“ с дълга цев. Провери барабана, вкара патрон в цевта и освободи предпазителя. После рязко го пъхна в лицето на Фицдуейн, хванал пистолета с две ръце.
Фицдуейн почувства миризмата на оръжейната смазка. Черното дуло бе точно срещу него, но ръцете на Ван дер Грийн трепереха. Фицдуейн не смяташе, че той е толкова побъркан, че да го застреля пред свидетели и то на две крачки от полицейското, освен може би от чисто фуклявене. После го погледна в очите и разбра, че не може да очаква разумни действия и че ако не предприеме нещо в този момент, скоро ще е мъртъв. Облиза устните си с език и понечи да каже нещо, но пистолетът почти допря носа му.
Всички в стаята бяха вперили поглед във Ван дер Грийн, Фицдуейн и трепкащото дуло. Един брадат мъж от групичката, която още не бе „разпитвана“, се наведе почти незабелязано сякаш искаше да разтрие схванатия си глезен и с два пръста измъкна от ботуша си една „Берета“. Никой не забеляза.
Фицдуейн се поколеба дали да не скочи веднага, но се отказа. Само едно трепване на Ван дер Грийн и черепът му щеше да се взриви. По дяволите, нещо трябваше да се направи. Ван дер Грийн и биячите му нямаше да се откажат от намеренията си. Бяха дрогирани и опиянени от властта си, но не бяха видели как брадатият вади беретата. Фицдуейн чувстваше как потта се стича по лицето му и замъглява очите му, но не смееше да мръдне.
Погледът на Ван дер Грийн стана празен и той стреля.