Развеселен, Мечката гледаше блажено спящия детектив Зиман и тогава чу изстрела. Благоразположението му моментално се изпари. Той го срита в ребрата и изкрещя:
— Ставай, идиот такъв!
Големият прозорец на втория етаж на Младежкия дом се разби на парчета. От него излетя един стол и за малко не улучи Мечката, който тичаше към входа с пистолет в ръка. Зиман се спъна в останките от стола, простря се в стъклата, изправи се целият изпонарязан и в кръв и се втурна след Мечката, който бе изчезнал във входа.
Фицдуейн усети остра пареща болка, когато пламъкът от дулото опърли лицето му. Куршумът одраска дясното му ухо, проби вратата и се заби някъде отвън.
— Тъпо копеле — изкрещя Фицдуейн от ужас и гняв и кръвта му кипна. Той сграбчи ръцете на Ван дер Грийн и отклони дулото към тавана. Ван дер Грийн продължи да стреля докато се бореха и по главите им се посипаха горещи гилзи и парчета мазилка от тавана.
Ножът скочи напред и замахна. Фицдуейн завъртя Ван дер Грийн така че да е между него и Ножа. Усети как Ван дер Грийн потръпна и в погледа му се изписа изненада, когато острието потъна в гърба му. Изстена от болка.
Вторият холандец вече бе насочил пистолета си.
— Полиция! — изрева мъжът с брадата. Явно бе американец. — Хвърли патлака, копеле! — мъжът зае бойна позиция и взе на мушка втория холандец.
С неочаквана пъргавина вторият холандец се завъртя към американеца, падна на коляно и стреля два пъти.
Първият изстрел на американеца мина над главата на холандеца, но когато го улучиха в стомаха, той се сви и ръката му слезе по-ниско. Следващите пет изстрела на беретата улучиха холандеца в главата и шията. Той застина за момент в позата на коленичил рицар, после главата му клюмна, от раните потече кръв и той се свлече на пода, все още стискайки пистолета в ръка.
Потресен от грешката си, холандецът остави Ван дер Грийн с ножа в гърба и скочи към Фицдуейн. Инерцията му откъсна Хюго от Ван дер Грийн, който все още държеше пистолета си. Макар и полузаслепен от пушилката и болката в гърба, той все още можеше да стреля. Прицели се във Фицдуейн, който се бореше с втория холандец.
Айво, който бе хвърлил стола през прозореца, за да привлече внимание, грабна другия стол и го метна по Ван дер Грийн. Не улучи. Напъха се под масата, където останалите вече бяха потърсили укритие. Ван дер Грийн стреля два пъти. Единият куршум се заби в стената, а другият проби масата и улучи едно седемнайсетгодишно момиче от Женева в бедрото. Вратата се отвори с трясък:
— Полиция! — изкрещя Мечката.
Ван дер Грийн стреля отново. Мечката изстреля четири куршума в тялото му като по учебник. От удара Ван дер Грийн залитна назад, олюля се, но все още се държеше на крака. Мечката стреля отново, този път подкрепен и от детектив Зиман.
Ван дер Грийн се блъсна в прозореца, преметна се и се приземи на острите шипове на оградата долу. Тялото се загърчи в предсмъртна агония и после замря.
С още горещ пистолет Мечката удари странично последния жив холандец. Той се строполи на земята със счупена челюст и застена. Мечката го претърколи и заби дулото на пистолета си във врата му.
— Не мърдай, копеле гадно!
Холандецът застина, само от време на време през тялото му преминаваше спазъм и той простенваше. Със свободната си ръка Мечката му сложи белезници.
Зиман издърпа масата настрани. Заплетената маса от тела и крайници, започна да се разплита. На лицата, обърнати към него, бе изписан ужас. Протегна ръка, за да помогне и осъзна, че все още държи пистолета си. Прибра го в кобура и започна да ги успокоява. Те не снемаха поглед от него и той се заоглежда. Целият бе в кръв. Поклати глава и се опита се да се усмихне, те като че ли малко се поотпуснаха. Изправиха се един по един, с изключение на раненото в бедрото момиче. Зиман се приближи до нея, измъкна колана си и започна да й пристяга крака. Щом кървенето спря, той включи радиото си и извика помощ. Надигна се и видя Мечката да го гледа. Мечката кимна с глава и се усмихна широко. Наведе се и го стисна за рамото.
— Добре, Курт, много добре.
Зиман не знаеше какво да каже. Извърна глава и погали раненото момиче по главата. След двадесет и пет години служба, той вече не чувстваше само задълженията на работата, почувства се удовлетворен, като истински полицай.
Мечката подаде ръка на Фицдуейн да се изправи и попита:
— За какво беше цялата дандания?