— Проклет да съм, ако знам — Фицдуейн се приближи до брадатия мъж, около когото се бяха насъбрали обитателите на дома. Под главата му някой бе сложил нагънато яке. Лицето му бе мъртвешки бледо.
Фицдуейн клекна до него:
— Ще се оправиш — каза той, — просто имаше малко стрелба.
Мъжът се усмихна едва-едва.
— За това ми плащат — каза той. Очите му се замъглиха. — Агенцията очаква от мен точно това.
— ЦРУ?
— Не, не големите клечки. ДЕА-7 — мъжът се присви от болка.
— Всеки момент ще дойде помощ — каза Фицдуейн. Погледна към раната на мъжа. Куршумът явно бе улучил костта и бе рикоширал. Целият му корем бе разпран. Мъжът инстинктивно бе притиснал ръце на раната в опит да задържи червата си. Фицдуейн искаше да му подържи ръката и да го утеши някак, но знаеше, че само ще усили болката.
Мъжът затвори очи и пак ги отвори. Погледът му блуждаеше.
— От сега чувам данданията — прошепна той.
Чу се слаб хъркащ звук и Фицдуейн се върна назад в спомените си от Виетнам, когато отново безпомощно бе гледал как умира човек, чувайки бръмченето на медицинския хеликоптер, който идваше твърде късно. Осъзна, че звукът идваше от истински хеликоптер, кръжащ около сградата.
Мечката погледна американеца.
— Мъртъв е — каза той. Сложи ръка на рамото на Фицдуейн, но не каза нищо. Фицдуейн гледаше мъртвеца — ръцете му бяха скръстени отпред сякаш очакваше зелената медицинска торба. Затвори очите му и се изправи.
Отвън се чу бумтящ глас:
— Хей, вие вътре, тук е полицията. Хвърлете оръжието и излезте с вдигнати ръце!
— Тъпаци — каза Мечката. — Тия са от федералната полиция от съседната сграда. Явно вече са си изпили кафето.
Съдия-следовател Чарли фон Бек, с широка кафява кадифена вратовръзка, която допълваше кремавата му риза и костюма му от рипсено кадифе, говореше. Шефът на Крипо го гледаше и си мислеше, че фон Бек прилича на артист от пътуваща група от деветнайсети век. Косата му бе дълга и закриваше едното му око. Баща му бе влиятелен професор по право в университета в Берн, беше богат, имаше връзки навсякъде и езикът му бе остър като бръснач. С една дума, Чарли фон Бек притежаваше всичко, за което човек можеше да го мрази. Полицаят се дразнеше, че го харесва.
— Вярно е, че това не се отразява добре на статистиката, но пък е толкова вълнуващо — каза фон Бек.
— Не говори така, моля те — отвърна шефът на Крипо, — в Берн не е имало толкова случаи на насилствена смърт от френското нахлуване преди два века, а ти ми казваш „не е ли вълнуващо“. Вече виждам утрешните заглавия в „Блик“ или някой друг скандален вестник: „Вълнуваща серия от убийства разбунва духовете в бернската управа“
— Спокойно, „Дер Бунд“ с типичната му сдържаност ще излезе с нещо по-трезво от сорта на „Съдия-следовател коментира нарастването на нивото на престъпленията“.
— Ами, заглавията им не са чак толкова сензационни — каза шефът на Крипо. Досега има седем мъртви, с Ходен включително, двама тежко ранени и около осем леко ранени.
— Поне за фойерверките в Младежкия дом има обяснение — отбеляза фон Бек. Все още душа наоколо, но почти всички замесени са разпитани, а и получихме сведения от ченгетата в Амстердам и ДЕА.
— Предпочитам да си държат хората далеч от моя район.
— Не бъди толкова докачлив. Както и да е, случаят изглежда ясен. Някой задига хероина на Ван дер Грийн, той решава, че това трябва да е станало в Младежкия дом и се връща с двама биячи, за да намери крадеца. Американец от ДЕА е бил по петите му. Когато Фицдуейн се появява, Ван дер Грийн си изпуска нервите и става пукотевицата.
— В Берн никога не са се случвали такива неща. Не ме интересуват причините. Искам това да престане.
— Чакай, аз още не съм ти казал другото. Значи така, случаят в Младежкия дом е ясен, а предполагам, че при стеклите се обстоятелства и причината за смъртта на Ходен не е тайна.
— Горкият Ходен, ама че смърт. Знаеш ли, известно време служих при него.
— И баща ми също — каза фон Бек.
— И все пак около случая в Младежкия дом остават някои неизяснени неща. Първо, кой всъщност е откраднал хероина на Ван дер Грийн? Второ, защо го е откраднал — за да го продава, или за да си отмъсти за нещо? Трето, какво всъщност е търсел ирландецът там? Явно не се задоволява само да хвърля хора през мостовете — изглежда неприятностите се лепят по него като… — той се замисли.