Болката започна да понамалява. Накрая остана само поносимото туптене. Беше затънал в учебници и справочници по медицина, защото смяташе, че може да е изпаднал в някакво психическо състояние. Или с други думи, тъй като още не бе усвоил медицинската терминология, може би бавно полудяваше. Не, не, това извикваше образи на изкривени лица, лигави идиоти, прозорци с решетки, усмирителни ризи и меко облицовани килии, не, отиваше твърде далеч. Не можеше да полудява. Преповтори си анализа, който си бе направил. Вследствие на потискано напрежение, той просто бе започнал да се държи нелогично. Бе направил неща, които не бяха в стила му, неща, които не бе обмислял предварително и най-лошото — за които почти нямаше спомен.
Това го тревожеше. Радваше се, скоро всичко ще свърши и двойственият живот — ако така просто можеше да се опише житейският му път — щеше да остане зад гърба му. Това не бе само двойствен живот, той живееше като много различни личности години наред. И при това напрежение винаги можеше да се получи някакво отклонение, което от своя страна бе вид изпускане на парата, естествен отдушник на стреса, своего рода пречистване. Но не в това се състоеше проблемът.
Това, което най-много го тревожеше, бе последният период на амнезия. Той бе човек, който притежаваше рядката способност да манипулира и властва над останалите дотам, че да управлява живота и смъртта им, но дълбоко в себе си усещаше надигащия се страх, че започва да губи контрол над самия себе си.
Всичко започна от момичето на шахматната дъска. Предишните инциденти като убийството на Клаус Миндер също не бяха предварително замислени и вероятно не бяха необходими, но обяснение за това можеше да се намери в ненаситните му сексуални потребности. Убийството на Естер бе въпрос на дисциплина. Проблемът не беше в убийството или в начина, по който бе извършено. Но защо внезапно бе решил да привлече вниманието към себе си, оставяйки горната част на трупа на обществено място като шахматната дъска в Розовата градина, дори и без да се споменава подхвърлянето на долната половина в руското посолство?
Дали подсъзнателно желаеше да го хванат? Дали това не беше своего рода вик за помощ? Надяваше се, че не е така. Бе положил твърде много усилия за последните няколко десетилетия и не можеше да позволи на подсъзнанието си да го предаде. Това му беше лошото на детството. Когато си малък, всеки се опитва да те моделира, като се почне от собствените ти родители и побърканите от църквите, и се стигне до лъжите, с които те засипват по телевизията и училището, което те учи да уважаваш неговите ценности и прави всичко възможно да задуши в зародиш природните ти дарби.
В това отношение Кадар бе късметлия. Още от крехка възраст бе осъзнал какво всъщност представлява животът — лъжи, корупция и компромиси. Бе разбрал, че трябва да има само един приятел, да бъде верен само на един човек и това бе самият той. Бе научил кое е ключът за успеха — властта. Бе усвоил един жизненоважен начин на поведение — да изживява всичко сам и да не разкрива нищо. Външно той се подчиняваше на някои условности, но знаеше правилата на играта.
Отпусна се в любимото си кресло и се опита да сътвори доктор Пол. Отчаяно се нуждаеше да поговори с някого. След няколко часа обаче, потънал в пот, той си призна неуспеха — образът на благия лекар не се появяваше. Главоболието бе преминало в остра, разкъсваща мигрена.
Сам в звукоизолираното си убежище Кадар започна да пищи.
Осемнадесета глава
Мечката седеше в една единична стая в най-модерната бернска болница и чакаше Маймуната да умре. Хубавото му преди лице бе цялото в превръзки! Мечката видя какво бе останало под превръзките и дори не искаше да си спомня. Най-вероятно е била използвана мотоциклетна верига. Носът и зъбите му бяха строшени, кожата раздрана до кокал.
Маймуната промълви нещо неразбираемо. Всеки звук, който издаваше, се записваше на касетофон, чийто микрофон се преплиташе с тръбичките и жиците, които поддържаха живота му. От леглото се чу хъркащ звук и бе моментално отчетен от електронния монитор. Един униформен полицай, който седеше от другата страна на леглото с бележник в ръка се наведе към дупката, където преди беше устата на Маймуната и се опита да разбере нещо. Краищата на превръзката около устата бяха кървави. Лицето на младия полицай пребледня. Поклати глава и не записа нищо.
Хъркането се превърна в мъчителна кашлица. В стаята влетяха лекар и медицинска сестра. Докато те проследяваха показанията на апаратурата, Мечката гледаше през прозореца.