Навън духна вятър и влажният студ стана още по-неприятен. Хората от подсигуряващия кордон около къщата проклеха късмета си и се свиха в канадките си.
Точно в три и половина сутринта заместник-министър Браниган, натоварен със задачата да води преговорите с терористите, вдигна телефона, за да им съобщи, че макар и неохотно правителството е съгласно с условията, поставени от тях. Това беше сигнала за начало на атаката. Действията трябваше да се съгласуват с точност до секундата. Двадесетпатронният пълнител на „Скорпиона“ се изпразваше за по-малко от две секунди. Още по-малко време бе необходимо, за да се застрелят майката и четирите деца.
— Крец на телефона — обади се Дитер.
— Той е в коридора — съобщиха от подслушвателния център.
— Виждаме го — каза командирът на тройката от черешоберачката, — но Тина никъде не се забелязва.
— Тя се движи — съобщиха от подслушвателния център.
— Ударна група, напред! — заповяда Килмара.
На големия екран се виждаше как шестимата рейнджъри тичаха през двестаметровата зона. Всяка двойка носеше преносима стълба от титаниева сплав.
— … Но в замяна на това, че на зазоряване ви осигуряваме хеликоптер да ви откара до летището, искаме да освободите заложниците, преди да се качите в него — продължи Браниган. Лицето му беше изкривено от напрежение.
— Тина се движи — съобщиха от подслушвателния център.
— Не се вижда — отговори командирът от черешоберачката.
— Къде? — попита Килмара.
— Не мога да определя — казаха от подслушвателния център. — Звукът не е ясен. По дяволите, мисля, че току-що ритна перилата. Момент! Да, тя се движи — слиза по стълбите.
— Дитер е на мушката — докладва командирът от черешоберачката.
— Du Arschloch!8 — изкрещя Дитер. — За идиоти ли ни смяташ? Или ще приемете условията ни, или още сега ще убия едно от децата. Ясно ли е?
Браниган не отговори веднага. Лицето му бе обляно в пот и той имаше вид на болник.
— Крец — каза той. — Крец, за Бога недей! Остави заложниците!
— Плюя на твоя бог! — каза Дитер. — Ще следвате нашите указания точно! — той вдигна палец към Тина и й махна да дойде.
Шестимата рейнджъри бяха преминали успешно осветената зона и се спотаиха в тъмните сенки около къщата. Поставиха трите стълби на задния прозорец на главната спалня и първите трима започнаха да се изкачват. Останалите заеха стрелкови позиции, за да ги прикриват, ако се наложи.
— Тя тръгва към телефона — съобщиха от подслушвателния център.
— Виждаме края на рамото й — докладваха от черешоберачката, — но не е достатъчно за добър изстрел.
Първите трима от ударната група стигнаха до прозореца и прикрепиха към стъклото рамка от тънка лента експлозив. При детонация силата от удара щеше да разбие стъклото и всички парчета щяха да паднат върху завесите.
— Ударна група готова! — каза Бърк.
— По дяволите, май наистина излиза вятър — каза командирът на снайперистите.
— Предна група, готови за действие! — заповяда Килмара.
— Предна група готова! — отговори командирът на групата. Тримата рейнджъри бяха застанали срещу вратата с насочени към малкото прозорче базуки.
Гранатите бяха запалителни и с паралитично действие. Трябваше да се взривят на горния край на стълбите и да образуват защитна стена между Тина и заложниците.
— Заложниците са в главната спалня. Няма промяна на положението — съобщиха от подслушвателния център.
— Добре, съгласни сме — продължи Браниган. — Хеликоптерът ще дойде точно в осем сутринта. Ще трябва да изчакате дотогава, за да може да стигне от базата си до нас. Не е предназначен за нощно летене.
— Вие ирландците сте толкова изостанали! — каза Дитер язвително и се усмихна на Тина. Тя се изсмя.
— Хеликоптерът е немски — обясняваше Браниган, без да се замисли. Явно смяташе, че не може още дълго да поддържа разговора. Даде знак с ръка да побързат.
— Дитер е на прицел, също и рамото на Тина — каза командирът от черешоберачката, — готови сме за стрелба.
— Черешоберачката, огън! — заповяда Килмара.
Зеленият куршум влезе в главата на Дитер откъм темето му и излезе от горните му зъби и черния мустак. Той се олюля и от устата му бликна кръв. Все още държеше слушалката в ръка и очите му бяха отворени, но беше мъртъв.