— А също и твоя.
— По документи да, но за разлика от фон Графенлауб, аз не притежавам голяма част от нея.
— Това означава ли, че си по-малко швейцарец от него?
— Не, разбира се — каза Гуидо, — но това, което имам предвид, е власт, истинската власт — той се усмихна и добави: — Такава власт, която не би желал някой да упражнява над теб — Фицдуейн го погледна и кимна. Гуидо се усмихна: — Но не бързай още да си стягаш багажа.
— Преди да ми разкажеш за фон Графенлауб, бих искал да науча нещо повече за устройството на швейцарското общество — каза Фицдуейн. — Кой е във върхушката, как работи системата, как е станало така, че в страна на мира и благополучието се водят улични боеве? Какъв е този Автономен младежки дом?
Гуидо запали една „Брисаго“ — дълга, тънка и грапава пура с мундщук. Напомняше много на възлест корен на растение. В стаята бе топло и от кухнята долитаха характерните звуци, съпътстващи приготвянето на вечерята.
— Ще започна от най-главното — население шест милиона й триста хиляди. Понастоящем една от най-проспериращите нации в света. Минимална степен на инфлация и почти никаква безработица. Тук всичко се движи по график — самолетите, автобусите, влаковете и дори бягащите за здраве. Трудно може да се нарече нация този сбор от различни общности. Малко са нещата, които ги свързват — говорят на различни езици, имат различна култура, а много често дори не се и понасят. Все пак, в името на взаимната изгода, те са обединени.
Говорят се четири различни езика — немски, френски италиански и реторомански — и само Бог знае още колко диалекта. Швейцарците са допълнително разделени и от религията. Близо петдесет процента са католици и около четиридесет и осем са протестанти в различните им отсенки. Не съм много сигурен в цифрите.
За разлика от много други страни с централизирана власт, в Швейцария управлението, поне на теория, а в много случаи и на практика, се осъществява отдолу нагоре. В основата на всичко е Gemeinde12. Няколко Gemeinde образуват кантон. Двадесет и шестте кантона или полукантона образуват това, което на външния свят му е известно като Швейцария.
Правителството в Берн съзнателно се поддържа безсилно. Конституцията стриктно ограничава неговите правомощия и избирателите са спокойни, че то няма да навреди много на данъчните постъпления. Властта означава контрол върху парите. Малко пари — малко власт.
Гуидо се усмихваше цинично, но изражението не отговаряше на тона му. Той определено се гордееше, че е швейцарец.
— Различни езици, различни диалекти, различни религии, различни съседи и обичаи, какво ги държи заедно? — попита Фицдуейн.
— Различни неща — отговори Гуидо с идиотската си усмивка, — например, добре изпипаната конституция, седемстотингодишен опит в държавното дело, високият стандарт — макар че не за всички е еднакво висок — и не на последно място армията, чиято роля съвсем не е маловажна.
— Разкажи ми повече за нея.
— Хайде на масата — показа се Кристина на вратата. — Гуидо не трябва да вечеря много късно — тя се насочи към него, за да му помогне да стане от стола. Направи го дискретно, но с добре тренирани движения. Поради здравословното си състояние Гуидо имаше нужда от грижи, но самочувствието му не трябваше да бъде накърнявано. Това бе жест на внимание или по-скоро на любов.
Фицдуейн понечи да помогне, но се овладя. Изчака ги и за да не стои с празни ръце, пренесе чашите в трапезарията и отвори нова бутилка вино.
Кадар бе потънал в спомени. Обвинението за смъртта на Уитни Рестън хвърлиха върху Кастро и неговите революционери. Като човек от ЦРУ, стоящ зад гърба на Батиста и антикомунистическата му полиция, Уитни очевидно бе подходяща жертва.
След смъртта му Кадар се върна в своя малък свят на шпиониране, подслушвателни и звукозаписни уредби. Инсталира часовникови превключватели и старателно ги изпробва. Сам си направи насочващ се микрофон и се опита да използва електрическата мрежа за предавателна среда. Успя дори да монтира микрофони в колата на майка си и в тази на Вентура.
Отстрани погледнато можеше да се сметне, че всичко, което вършеше, бе, с цел да открие кой е убил Уитни. По ирония на съдбата това съвсем не беше така. Кадар все още бе в стресово състояние. Прие твърдението на Вентура, че убийците са хванати и наказани. И дори когато от един разговор в колата научи, че хората, които са били екзекутирани, не са истинските убийци, все още смяташе, че Уитни е убит от революционери.