Бележките продължаваха страница след страница. Беат фон Графенлауб бе олицетворение на швейцарския модел на управление. Какво ли е било отношението на Руди спрямо такъв баща? Действие и противодействие. Дали това пък не криеше отговора за начина, по който се е чувствал Руди?
Стига, каза си той, когато мисълта му от Руди се насочи към гаснещия Гуидо. Стига толкова мисли за умрелите и умиращите. Беше му мъчно за Етен.
Прибра си багажа и слезе с трамвай до центъра, откъдето взе влака за Берн.
Десета глава
Макс Бюизар, началникът на Криминалната полиция в Берн (за кратко наричана Крипо), в шест сутринта бе вече на бюрото си в полицейското управление на „Вайзенхаусплац“. Случваше се да идва и по-рано.
Такива работни навици, дори и при липсата на други признаци, недвусмислено сочеха, че във вените на шефа на Крипо не тече нито капка ирландска кръв. В Ирландия, особено на юг от границата, не можеше да има никакво оправдание за това да си буден, а не дай си Боже и да работиш, в такъв нечовешки час, с изключение може би на случаите на късен запой, лудост или секс. Даже кравите в Ирландия спяха почти до осем, а по празниците и до по-късно.
Всъщност Бюизар бе френскоговорещ швейцарец, родом от кантона Во, но трийсет от четиридесетте си години съзнателен живот бе прекарал в Берн и полагаше всички усилия да стане истински берничанин. Използвайки един прагматичен, макар и изискващ доста сили начин — имаше жена и две любовници — бе успял да овладее берндойч, местния диалект.
В крайна сметка усилията му бяха възнаградени. Наскоро бе дочул как един виден член на Burgergemeinde14 го нарича bodenstandig15 — най-голямото признание за един берничанин, което означаваше разумен и здравомислещ човек, стъпил с двата си крака на земята. За миг Бюизар се запита дали е плъзнал слухът за склонността му да се люби прав, което бе наложено от претоварената му програма и му позволяваше да комбинира секса с тренировката, но скоро изостави тази мисъл. Имаше вяра на дискретността на любовниците си и на добрата звукоизолация на швейцарското строителство.
Началникът на Крипо погледна към листа пред себе си. Имаше проблем, голям, по-скоро дебел проблем, с големи увиснали мустаци и неучтиво държание и все по-непредсказуемо настроение.
Той прибави и мустаци към рисунката си, а след това, като помисли малко — и един кобур е пистолет към топчестата фигура. Какво щеше да прави с този заслужил детектив — ветеран, който създаваше все повече проблеми, бе станал сприхав и избухлив, а на всичкото отгоре бе и стар негов приятел?
Бюизар нарисува клетка около фигурата, полюбува се малко и нарисува врата с дръжки отвън и отвътре. Нямаше нужда Мечката да бъде убиван, просто трябваше да се държи под ключ. Дори и в Швейцария и особено в Берн законите можеха да бъдат заобиколени от подходящия човек, когато съществуваха основателни причини за това. Този път обаче трябваше да се направи нещо. След смъртта на съпругата му, Мечката бе станал причина за серия от инциденти, последният от които бе особено смущаващ.
Обикновено Мечката работеше в групата за борба с наркотиците. Сред тях той бе с най-голям опит в тази работа. Както и повечето полицаи от Берн, редовно вземаше дежурства по охраната на дипломати и пристигащи важни особи. Това, разбира се, бе донякъде скучна работа, но малко пари в повече никога не бяха излишни. Наличието на повече от сто дипломатически мисии в града осигуряваха почти постоянна работа. Един Господ знае какво точно правеха всичките тези посланици, втори секретари и културни аташета, спотаени сред оранжериите на Елфенау, след като цялата дипломация се въртеше в Женева, но това си беше проблем на Господа.
Мечката се радваше на много добра репутация. Той беше едновременно и добър полицай, и човек с топло сърце, твърде странна комбинация, която трудно се отстояваше в групата за борба с наркотиците. Той бе винаги усмихнат, усърден, лесно се приспособяваше — човек, на когото можеш да се довериш, или с две думи — идеалният колега, ако не се смятаха някои негови особености, като например навика му да носи голямо оръжие. Напоследък се появяваше със „Смит и Уесън“, система „Магнум“ четиридесет и първи калибър, с петнадесет сантиметрова цев. Бюизар потръпна като си помисли какво можеше да се случи, ако се наложеше Мечката да стреля на обществено място.