— Разбирам — каза фон Графенлауб, — колкото и неприятни да са разкритията от това, с което се захващаме, по-добре така, отколкото да не предприема нищо. Това ме убива. Чувствах се отговорен, но не знаех защо и доколко, не знаех какво да правя. Тогава се появихте вие и въпросът поне се постави на дневен ред.
Като свърши, фон Графенлауб сякаш си отдъхна, като че ли току-що окончателно бе взел решение. Напрежението, което преобладаваше до този момент в разговора им, като че ли се стопи. Той подаде ръка на Фицдуейн:
— Направете всичко, което е по силите ви.
Ирландецът я пое и добави:
— Мисля, че бих пил един коняк сега.
Фон Графенлауб направи знак на сервитьора, каза нещо и на масата се появиха два коняка. Мълчаливо вдигнаха тост. Фицдуейн пресуши чашата си, но не можа да се освободи от лошото предчувствие, което го бе обзело.
Фон Графенлауб плати и се обърна към Фицдуейн:
— Имате ли нещо против да се поразходим? Имам нещо предвид, което може да е от полза.
Навън пак беше топло. Май трябваше да си купи малко дрехи. Беше се приготвил за студ, сняг и вятър. Не очакваше, че може да бъде толкова топло по това време на годината.
Излязоха от ресторанта, минаха покрай Казиното и пресякоха красивите арки на моста „Кирхенфелд“, покрай „Кунстхале“ и „Пост Музеум“. Вървяха бързо, адвокатът се чувстваше добре.
Малко преди кръстовището на „Хелветиащрасе“ и „Кирхенфелдщрасе“ фон Графенлауб сви в един cul-de-sac21. Отпред имаше дървета и ако човек не знаеше какво търси, нямаше да го забележи лесно. На всяка врата, покрай която минаваха, имаше табелка и домофон. На четвъртата врата фон Графенлауб спря и постави картата си в процепа на електронната ключалка. Вратата щракна и се отвори.
Минаха покрай асансьора и се изкачиха по стълбите до втория етаж. Коридорът беше застлан с пътеки, фон Графенлауб отключи още една врата, този път с ключ. Влязоха в тесен, но функционален коридор. Адвокатът хлопна вратата след себе си и звукът, който се чу при затварянето, подсказа, че тя не е само от дърво.
Фицдуейн се озова в клопка. Не без усилия започна да се освобождава от голямо растение в саксия, чиито клони напомняха много на пипалата на октопод, украсени в добавка с тръни. От тая швейцарска мания да се отглеждат горски храсти в къщи започна да му писва.
Фон Графенлауб го разведе из апартамента с професионалния маниер на агент по недвижими имоти. По всичко обаче си личеше, че тук се чувства като у дома си.
Беше луксозно обзаведен, но голяма част от мебелите и украсата бяха така подбрани, че да не се набиват на очи. Изключение правеше голямата спалня, застлана с дебел бял килим, двойно легло с черни сатенени чаршафи и огледало, вградено в тавана, точно над спалнята.
— Уютно — каза Фицдуейн.
Трапезарията на апартамента бе преустроена в богато обзаведен кабинет. Едната стена беше в рафтове с книги. На другата имаше монтиран сгъваем екран за прожекции, монитор, поставен в една вдлъбнатина на стената и табло, където с магнитчета можеха да се закачат карти и други книжа. Една карта на Берн и една на Швейцария вече бяха сложени там. Мебелите бяха в модернистичен стил, с изчистени форми, но им личеше, че са скъпи. Напречно на писалището имаше дълга маса със столове от двете страни. Самите столове бяха от неръждаема стомана, и естествена кожа, които можеха да се въртят и да се настройват според желаната височина и наклон.
Зад подвижна сгъваема врата се намираше цялото оборудване, необходимо за един съвременен офис — няколко монитора, единият специално за финансови услуги „Ройтер“, телекс, високоскоростен факсимилен апарат, мощен радио-приемо-предавател, диктофон и фотокопирна машина. На подвижна поставка кротко се мъдреше компютърен терминал.
— А телефон? — попита Фицдуейн, почти доволен, че нещо може да е пропуснато.
Фон Графенлауб натисна един бутон от долната страна на писалището. Чу се бръмчене и на писалището се появи телефонна конзола с множество допълнителни устройства. Той посочи един от телефонните апарати.
— Има и записващо устройство.
— Естествено — каза вежливо Фицдуейн.
Отидоха в кухнята. Шкафовете, хладилникът с двойна врата и фризерът бяха натъпкани с храна. В килера се виждаха рафтове с бутилки и понеже беше в Швейцария, бутилките бяха грижливо избърсани от праха.