— Защо пък точно вдовица? — попита Фицдуейн.
— И аз не знам, по традиция съдържателките на заведения от този род са винаги вдовици — Мечката погледна Фицдуейн. — Шефът ме привика.
— Ja und22? — попита Фицдуейн. — Това е всичко, което знам на немски.
— Е, не е зле, докарваш го откъм произношение. Беат фон Графенлауб е говорил с него. Май са стари приятели или поне се познават отдавна. Били са по едно и също време на служба в армията, а сега играят голф заедно и участват в един и същ общински комитет.
— Как ли щяха да вървят държавните дела без голфа? — подхвърли Фицдуейн. — Сър Франсис Дрейк е играел на кегли, египтяните са строили пирамиди, а съм чувала, че в Афганистан се играе вид поло с кози глави. Предполагам, че всички тези занимания служат на една и съща цел.
— Предполагам, че това, което ще чуеш, ще ти хареса — каза Мечката. — Имам заповед да ти оказвам съдействие по всички линии и да ти осигурявам достъп до всякаква информация.
— Много мило, мислиш ли, че е заради Беат фон Графенлауб?
— И заради него, но цялата работа идва от моя началник и твоя приятел Килмара. Решили са заедно да си заложат главите в разкриването на тайната на малката татуировка, на която току се натъкват — как я нарече ти?
— Цветята на злото.
— Да, символът на цветята на злото краси няколко трупа, открити и в двете страни — продължи Мечката — освен другите разкрития.
— И по-точно?
— Пуснахме искане за следене в Интерпол, властите на Ирландия са направили същото. Уведомени били всички европейски страни и Щатите. Първоначално не станало нищо. Винаги е по-трудно да се открие нещо, когато не се очаква. В повечето полицейски досиета фигурират предимно имена, адреси, отпечатъци от пръсти и други такива. Един безименен знак трудно може да се опише и класифицира по начин, който всички ще разберат.
— Но?
— Изкарахме късмет. В един стар архив открили нещо интересно.
— Започва като историята за грозното патенце — вметна Фицдуейн.
— Преди около година и половина в околностите на Сан Франциско бил намерен обгорен труп в една почти напълно изгоряла кола — продължи Мечката след моментно колебание, тъй като не можеше да разбере какво общо има тук грозното патенце. — Вероятно намерението на извършителите е било да унищожат напълно и колата и тялото.
— И какво им е попречило?
— Престарали са се в убийството. Освен бензина в резервоара, в колата е бил поставен пластичен експлозив. Част от ръката на трупа била изхвърлена от експлозията. Била силно обгорена, но успели да различат буквата „А“ с нещо като кръг от цветчета около нея. Рисунката била много малка и не били сигурни, какви са цветята. Опитали с различни имена, но ударили на камък. Тогава им провървяло със…
— Здравец — каза Фицдуейн.
Мечката го изгледа учудено:
— Откъде знаеш?
— Аз съм седмият син на седми син — каза Фицдуейн. — В Ирландия има поверие, че такъв човек има особени дарования. Е, видях се и с един човек, който явно разбираше от цветя.
— С кого?
— Андреас.
Те се спогледаха.
— Това още нищо не значи — каза Мечката.
— Знае ли някой? — отвърна Фицдуейн. — Довърши си приказката. Беше стигнал до откъснатата ръка.
Мечката хвърли един унищожителен поглед на някаква двойка, която искаше да седне на тяхната маса. Мъжът и жената бързо се отдалечиха.
— Не знаят чия е ръката. Не е възможно да се идентифицира. Била вече силно обгорена, когато е станала експлозията, а тялото и колата били почти напълно унищожени. Не могат да се вземат отпечатъци, не могат да се сравняват зъбите, никакъв отличителен белег, освен малката татуировка.
— Мъж или жена? — попита Фицдуейн.
— Жена.
— Възраст?
— Трудно е да се определи. Предположението е между двайсет и трийсет.