— На некролога ми, искаш да кажеш. Никой няма да е в състояние да събере достатъчно от разпръснатите ми атоми за едно прилично погребение. Ще покриеш ли разходите по погребението ми, синко?
— Ще бъде разкошно. Знамена, танцуващи момичета и достатъчно бира, по която ковчегът ти ще може да доплава до Валхала.11
Тънг въздъхна.
— Нека плава по сливово вино и да е лодка, а? Биричката ще си я пийвам. Добре — той замълча и потри устните си. — Първата ни стъпка е да обявим положение на едночасова, вместо двайсет и четири часова тревога във флота.
— Не е ли обявено вече? — намръщи се Майлс.
— Ние се придържахме към отбранителната тактика. Смятахме, че разполагаме най-малко с трийсет и шест часа за проверка на всичко, което ни приближава откъм Центъра. Или поне Озер смяташе така. Ще са ни необходими около шест часа, за да преминем на едночасова готовност.
— Добре… в такъв случай това е втората ни стъпка. Твоята първа стъпка ще бъде да се разцелуваш и помириш с капитан Аусън.
— Разцелувай ми задника! — извика Тънг. — Този тъпанар. В главата му е пълен вакуум…
— Главата му е необходима за командването на „Триумф“, докато ти ръководиш флота. Не можеш да се справиш и с двете. Само толкова мога да направя за реорганизирането на флота за действие. Ако разполагах с една седмица за необходимата чистка… но не разполагам. Хората на Озер трябва да бъдат заставени да продължат да си вършат работата. Ако имам Аусън — Майлс вдигна свитата си като кошничка ръка, за да илюстрира мисълта си, — мога да държа в подчинение и останалите. По един или друг начин.
Тънг изрази мълчаливото си съгласие единствено с разочаровано ръмжене.
— Добре — ръмженето му заглъхна и той се ухили. — Въпреки че ще ти платя само за да видя как ще го накараш да се целуне с Торн.
— Всяко чудо с времето си.
Капитан Аусън, когото Майлс си спомняше отпреди четири години като едър мъж, беше прибавил още някой килограм, но иначе не се беше променил. Той влезе в каютата на Озер, схвана посланието на насочените към него стънери и се спря. Когато видя Майлс, който беше приседнал на ръба на бюрото на Озер (психологически трик, благодарение на който главата му беше на едно ниво с главите на всички останали: Майлс се страхуваше, че ако седне в стола ще изглежда като дете, което има нужда от малко столче, за да стигне масата за вечеря), изражението на Аусън се промени от ядосано до ужасено.
— О, по дяволите! Пак ли ти!
— Но разбира се — сви рамене Майлс. Кодак и неговият човек, които все още подпираха стената, но вече със стънери в ръце, потиснаха две усмивки на сладостно предчувствие.
— Шоуто ще започне всеки момент.
— Не можете да вземете този… — Аусън спря и се втренчи в Озер. — Какво сте му направили?
— Нека кажем просто, че сме пренастроили отношението му към нас. Колкото до флотата, тя е вече моя. (Е, във всеки случай, работеше по въпроса.) Въпросът е дали вие ще изберете печелившата страна? Дали ще си сложите в джоба една извънредна премия за участие в сражение? Или ще трябва да предам командването на „Триумф“ на…
Аусън се озъби безмълвно на Тънг.
— …Бел Торн?
— Какво? — изскимтя Аусън. — Не можете…
Майлс не го остави да довърши.
— Случайно да си спомняте как се издигнахте от капитан на „Ариел“ до командващ „Триумф“? Да?
Аусън посочи Тънг.
— Ами той?
— Предприемачът, с когото работя в случая, ще изплати равностойността на „Триумф“, което ще представлява законния дял на Тънг в кооперирането на флота. В замяна на това комодор Тънг ще се откаже от всички свои претенции към самия кораб. Аз ще потвърдя ранга на Тънг като началник-щаб по тактическите въпроси и вашия като капитан на флагмана „Триумф“. Вашият оригинален принос, равностоен на стойността на „Ариел“, ще бъде потвърден като ваш законен дял в кооперирането на флота. И двата кораба ще бъдат регистрирани като собственост на флота.
— Съгласен ли си с това? — настоя да разбере от Тънг Аусън.
Майлс смушка Тънг с палец.
— Да — неохотно се отзова Тънг.
Аусън се смръщи, обмисляйки проблема.
— Не са само парите… — той се спря и отново сбръчка челото си. — Каква премия за сражение? Какво сражение?
„Който се колебае, губи.“
— Да или не?
Върху кръглото лице на Аусън се появи лукаво изражение.
— Да, ако той се извини.
— Какво? Този галфон си мисли…
— Извини се на човека, Тънг, драги — припя отново през зъби Майлс. — И да започваме. Или „Триумф“ ще си има капитан, който сам може да си бъде булка. И никоя от многобройните добродетели на целомъдрието не ще може да ме разубеди.
11
Валхала — дворец на бог Один, където живеят душите на падналите в бой войни — според скандинавската митология. (Б.пр.)