— О — промълви Грегор, — и двете ми ръце бяха заети.
Майлс реши да не засяга повече тази тема.
— Както и да е… Трябва, ако можем, да обезопасим рейнджърите. Да ги поставим под свой контрол или поне да осигурим гърба си.
— Много добре.
— Предлагам да изиграем един рунд от играта на „добри и лоши“. Ще бъда щастлив да играя ролята на лошите.
Кавило буквално беше пренесена от двама мъже, въоръжени с преносими скрипери. Все още беше облечена в космическото си снаряжение, но сега лъскавата му повърхност беше поочукана и набраздена. Беше без шлем. Енергоносителите на оръжията й бяха свалени, контролните системи на екипировката й изключени, а гъвкавите връзки между отделните части на костюма бяха застопорени, превръщайки го в стокилограмов прилепнал като саркофаг затвор. Двамата войници от Дендарии я оставиха изправена близо до края на конферентната маса и се оттеглиха назад с поклон. Статуя с жива глава — като незавършено и навяващо ужас уродливо превъплъщение на творба на Пигмалион12.
— Благодаря ви, господа. Свободни сте — обърна се към войниците Майлс. — Командващ Ботари-Джесек, останете ако обичате.
Кавило врътна късо подстриганата си руса глава — жест на съпротива, напълно обезмислен от ограничените й възможности за каквото и да е движение. Когато войниците напуснаха залата, тя яростно изгледа Грегор с освирепелите си очи.
— Змия — изръмжа към него Кавило. — Копеле!
Грегор седеше с подпрени на масата лакти. Брадичката му почиваше в ръцете му. Той вдигна глава и й отвърна с уморен глас:
— Командващ Кавило, и двамата ми родители загинаха в резултат на политическа интрига още преди да навърша шест години. Можехте да проучите миналото ми. Нима смятахте, че си имате работа с аматьор?
— Бяхте обречена от самото начало, Кавило — Майлс бавно обикаляше около нея, сякаш се любуваше на получена награда. Кавило завъртя глава, за да го проследи с поглед, но почти веднага трябваше да я обърне, за да го пресрещне по орбитата, която той описваше около нея. — Трябваше да се придържате към първоначалния си договор. Или към втория си план. Или към третия. Изобщо, трябваше да се придържате към нещо. Каквото и да е. Огромният ви егоизъм не ви направи по-силна. Той ви превърна в дрипа, носена от вятъра. Парцал, с който всеки можеше да си послужи. Сега Грегор смята, че трябва да ви се даде възможност да заслужите живота си. Въпреки че аз не съм на същото мнение. Вашият живот няма никаква стойност.
— Не ти е стигнал куражът да ме изхвърлиш през шлюза. — Яростта беше превърнала очите й в две цепки.
— Не съм имал такова намерение — Майлс отново започна да обикаля около нея. Явно това я вбесяваше. — Не! Мислех, че няма да е зле — по-нататък, когато всичко приключи — да те предам на Сетаганда. Една подкупваща пикантна добавка към договора, която няма да ни струва нищо. Предполагам, че ще те търсят под дърво и камък, не мислиш ли? — Той спря пред нея и се засмя.
Кръвта се оттегли от лицето й. Сухожилията изпъкнаха под кожата на красивата й стройна шия.
— Но ако удовлетвориш исканията ни — обади се Грегор, — аз ти гарантирам сигурно измъкване от Центъра, когато това тук свърши. През Бариар. Заедно с оцелелите части от твоите войски, които все още ще искат да те последват. Това ще ти даде два месеца преднина пред отмъщението на Сетаганда за разгрома им, причина за който ще бъдеш ти.
— Всъщност — вметна Майлс, — ако си изиграеш ролята, можеш да излезеш от това положение дори и като героиня. Каква ирония!
Сърдитият поглед, който му хвърли Грегор, не беше съвсем престорен.
— Ще ми паднеш! — обърна се към Майлс Кавило, като се задъхваше от омраза.
— Това е най-доброто предложение, което ще получиш днес. Живот. Избавление. Ново начало далече оттук. Много далече от тук. Саймън Илиян ще се погрижи за това. Далече, но не и вън от наблюдение.
Наред с яростта в очите й започнаха да се промъкват пресметливи пламъчета.
— Какво искате от мен?
— Не много. Да предадеш контрола, който все още имаш върху своите войски на офицер по наш избор. Най-вероятно на някого от офицерите ни за свръзка с Вервейн. В края на краищата те ти плащат. Ще представиш приемника си на всеки от твоята командна йерархия и ще се оттеглиш на сигурно място в ареста на „Триумф“, докато всичко свърши.
12
Пигмалион — митичен скулптор от остров Кипър. За да се отдаде изцяло на изкуството, той дал обет за пълно плътско въздържание. Богинята на любовта Афродита, за да си отмъсти, го накарала да се влюби в изваяна от самия него статуя, наречена Галатея. Скоро след това богинята, омилостивена от молбите на нещастния влюбен, одухотворила статуята и Пигмалион се оженил за оживялата Галатея. — (Б.пр.)