— Отведете ги — нареди взводният.
Майлс беше изнесен през вратата от двама мъже. Омотаните му крака висяха нелепо на няколко инча от пода. След него влачеха стенещия Грегор. Когато минаваха през един пресечен коридор, с периферното си зрение Майлс мерна напрегнатото лице на сержант Кодак да се рее сред сенките.
Прокле собствената си преценка. „Мислеше си, че за теб хората са отворени книги. Един от твоите доказани таланти. Добре. Браво“ — подиграваше го собственото му съзнание.
Прекосиха широк док, след което преминаха през малък служебен люк. Майлс веднага се досети къде се намира. „Триумф“ — малкият дреднаут8, който понякога изпълняваше ролята на флагман на наемническата флотилия, отново беше на старата си служба. По силата на несигурното тогава положение Тънг беше капитан-собственик на „Триумф“. Някога, преди Тау Верд. Коридорите на кораба му бяха добре познати, някак странно и болезнено. Миризмите на хора, метал и машини… Тази изкривена арка, свидетелство за ненормалната й реакция при първата им среща тук. Все още не я бяха оправили напълно… „Мислех, че съм забравил повече.“
Преминаха през коридора бързо и потайно. Двама души от взвода вървяха пред тях, за да отстраняват от коридора евентуалните свидетели. Значи разговорът щеше да е много поверителен. Почти интимен. Чудесно, това устройваше Майлс. Би предпочел изобщо да не се вижда с Озер, но ако трябва да се срещнат отново, просто ще се наложи да намери някакъв начин да извлече полза от това. Сам на себе си наложи новата си личност. Изпита чувството, че мери белезници. Майлс Нейсмит, космически наемник и мистериозен предприемач, пристигнал в центъра Хийгън за… какво? И неговият начумерен партньор Грег… Разбира се, ще трябва да измисли някакво особено приятно за Грегор обяснение. Иначе първо той не би го приел.
Те изтрополиха надолу по коридора покрай залата за тактически операции — нервния център на „Триумф“ в битка и влязоха в по-малката от двете съвещателни зали, разположени от другата й страна. Холографският блок в средата на блестящата конферентна маса беше тъмен и тих. Адмирал Озер седеше, също така тъмен и притихнал, начело на масата. От едната му страна стоеше блед рус мъж, за когото Майлс предположи, че е някакъв верен лейтенант. Не беше от хората, които познаваше отпреди. Майлс и Грегор бяха настанени насила на два издърпани назад и отдалечени от масата стола, така че ръцете и краката им да не бъдат скрити. Озер освободи всички освен един часови на изхода към коридора.
Външността на Озер не се беше променила много през тези четири години, реши Майлс. Все още си беше мършав, с ястребово лице и тъмна, може би малко посивяла на слепоочията коса. Майлс си го спомняше като по-висок, но всъщност той беше по-нисък от Метцов. Озер някак си напомняше на Майлс за генерала. Нещо в стойката или възрастта? Враждебният поглед? Кръвожадните червени остриета в очите?
— Майлс — измърмори с ъгъла на устата си Грегор, — какво толкова си направил, че да ядосаш този тип толкова?
— Нищо — приглушено каза Майлс, — поне не нарочно.
Това май не успокои Грегор.
Озер положи ръцете си с дланите надолу върху масата, наведе се напред и хищно се втренчи в Майлс. На Майлс му хрумна, че ако Озер имаше опашка, сега щеше да я размахва напред-назад.
— Какво правиш тук? — започна Озер грубо, без въведения.
„Ти ме докара, не си ли спомняш?“ Не беше време да остроумничи. Майлс напълно осъзнаваше факта, че не е в най — добрия си вид. Но това едва ли би впечатлило адмирал Нейсмит — той беше твърде целеустремен. Нейсмит би ходил и гол, ако му се наложеше. Отговори със същата грубост:
— Бях нает да направя военна оценка на центъра Хийгън за страни, които имат интереси в региона. — Така, истината винаги на първо място, особено там, където със сигурност няма да й повярват. — Тъй като спасителните експедиции не са тяхна работа, те искаха да бъдат навреме информирани, за да могат да изведат своите граждани от района преди избухването на враждебни действия. Освен това движа и някои дребни сделки с оръжие — за прикритие, пък и покривам разходите си.
Озер присви очи.
— Бариар не…
— Бариар си има свои оперативни работници.
— Същото се отнася и за Сетаганда… Аслънд се бои от техните амбиции.
— Постъпват разумно.
— Бариар по нищо не се различава от тях.
— Ако трябва да споделя професионалното си мнение — като се пребори с мрежата, Майлс удостои Озер с лек поклон, а Озер едва не се поклони в отговор, — Бариар не представлява заплаха за Аслънд сега. За да контролира Хийгън, Бариар трябва да контролира и Пол, заедно с облагородяването на собствения им втори континент. Плюс откриването на планетата Сергяр. Понастоящем Бариар има доста работа по границите. А освен това съществува и проблемът за удържането на непокорния Комар. Точно сега една военна авантюра срещу Пол би представлявала сериозно разпръскване на човешките ресурси на Бариар. Приятелството е по-евтино. Или поне неутралитетът.