— Аслънд се страхува и от Пол.
— Те няма да воюват, освен ако не бъдат нападнати. Да се поддържа мира с Пол е евтино и лесно. Просто не трябва да правиш нищо.
— А Вервейн?
— Все още не съм направил оценка на Вервейн. Тя е следващата в списъка ми.
— Нима? — Озер се облегна в стола си и кръстоса ръце. — Бих могъл да те екзекутирам като шпионин.
— Но аз не съм вражески шпионин — отвърна Майлс, симулирайки спокойствие и непринуденост, — а приятелски настроен, неутрален, или кой знае, потенциален съюзник.
— А какъв е интересът ти към моята флотилия?
— Интересът ми към Денд… към наемниците е чисто академичен. Уверявам ви. Вие сте просто част от цялото. Кажете ми, какъв е договорът ви с Аслънд? Поне в общи линии? — Майлс наклони глава.
Озер едва не отговори и ядосано присви устни. Майлс едва ли би могъл да завладее вниманието на наемника по-успешно, дори да беше тиктакаща бомба.
— О, хайде — присмя се Майлс в проточилата се тишина. — Какво бих могъл да направя сам, с още един човек?
— Спомням си последния път. Навлезе в пространството на Тау Верд с четирима души. Четири месеца по-късно вече диктуваше условия. Така че, кажи ми какво си запланувал сега?
— Надценявате моето влияние. Аз просто подпомогнах хората в посоката, която сами си бяха избрали. Един вид ускоряване.
— Не и за мен. Бяха ми необходими три години, за да възстановя основата, която рухна под краката ми. В моята собствена флотилия!
— Трудно е да се угоди на всички — Майлс долови погледа на Грегор, който издаваше ням ужас и посмекчи тона си. Като си помислиш, Грегор никога не беше срещал адмирал Нейсмит, нали? — Дори и вие не понесохте сериозни загуби.
Озер още по-силно стисна зъби.
— А кой е той? — и посочи Грегор с пръст.
— Грег? Просто моят ординарец — Майлс пренебрегна Грегор, който понечи да отговори.
— Не прилича на ординарец. Прилича на офицер.
Грегор незабележимо се ободри при тази непредубедена възхвала.
— Не можете да съдите по външния вид. Комодор Тънг прилича на пехливанин.
Внезапно от очите на Озер лъхна студ.
— Нима! И от колко време си пишете с капитан Тънг?
Болезненото присвиване в стомаха подсказа на Майлс, че споменаването на Тънг е било груба грешка. Опита се да прикрие безпокойството си.
— Ако поддържах кореспонденция с Тънг, нямаше да се главоболя с оценяването на станция Аслънд лично.
Озер не откъсна изпитателния си поглед от Майлс в продължение на цяла минута. Седеше на масата, стиснал здраво ръцете си. Накрая посочи часовия, който се изпъна в очакване.
— Хвърлете ги в космоса.
— Какво! — изкрещя Майлс.
— Ти — сочещият пръст на Озер се спря на тихия лейтенант — отиваш с тях. Ще се увериш, че заповедта е изпълнена. Използвайте страничния шлюз, той е най-близко. Ако той — посочи Майлс — започне да говори, откъсни му езика. Това е най-опасният му орган.
Часовият освободи краката на Майлс от мрежата и го изправи.
— Дори няма да ме разпитате с помощта на химикали? — попита Майлс, смаян от внезапния обрат.
— И да позволя да бъдат заразени хората ми, които водят разпита? Последното, което искам, е да ти се отпуснат юздите да говориш. Не мога да се сетя за нищо по-фатално от загниването на дисциплината и неподчинение в собствения си разузнавателен отдел. Каквато и реч да си замислил, липсата на въздух в откритото пространство ще я неутрализира. Ти почти убеди мен. — Озер едва не го побиха тръпки.
„Справяхме се толкова добре…“
— Но аз… — изправи се и Грегор, — но няма нужда да…
Когато ги изблъскаха през вратата, появиха се още двама души от взвода и бързо понесоха Майлс и Грегор за ръцете и краката надолу по коридора.
— Но…
Вратата на съвещателната зала изсъска и се затвори.
— Нещата не се развиват добре, Майлс — сподели Грегор. На бледото му лице беше изписана интересна смесица от хладнокръвие, бяс и изненада. — Други умни идеи?
— Ти си човекът, който експериментираше свободен полет без криле. По-зле ли е от, да речем, бънджи9?