— Печели този, който успее да остане най-подъл за най-дълго време — заключи Грегор.
— Мисля, че това не е доказано… имам предвид от историята. Ами ако в резултат на извършеното през войната деградираш до такава степен, че следващият мир да е по-лош… — Човешките гласове откъм товарния отсек накараха Майлс да замръзне на средата на изречението, но това бяха Тънг и Мейхю, които се връщаха.
— Хайде — подкани ги Тънг. — Ако Ард не се придържа строго към разписанието, ще привлечем вниманието върху себе си.
Влязоха в едно от товарните помещения на кораба и Мейхю издърпа една товарна платформа с няколко пластмасови кашона върху нея.
— Твоят приятел може да мине за войник от флотилията — обърна се Тънг към Майлс. — За теб съм намерил един кашон. Сигурно щеше да е по-изискано да те омотая в килим, но тъй като командирът на товарния кораб е мъж, реших, че историческата алюзия ще се загуби10.
Майлс изгледа кашона със силно съмнение. Май му липсваха дупки за въздух.
— Къде ще ме носиш?
— Имаме едно негласно споразумение да прекарваме офицерите от разузнаването без много шум и в двете посоки. Имам един капитан на товарен кораб — независим собственик. От Вервейн е, но досега сме го използвали три пъти. Ще ви превози през системата и ще ви прекара през митницата на Вервейн. От там нататък ще се оправяте сами.
— Това споразумение не представлява ли заплаха за вас? — обезпокои се Майлс.
— Не. Никаква — отговори Тънг. — Всичко е под контрол. Капитанът ще реши, че прекарва просто още двама агента на наемниците, срещу заплащане, разбира се, и ще си държи устата затворена. Ще минат дни, докато се върне, така че ще им трябва много време дори само за да го разпитат. Уредил съм всичко лично. Елена и Ард въобще не са се мяркали пред очите му. Няма начин да ги издаде.
— Благодаря ти — тихо каза Майлс.
Тънг кимна и въздъхна.
— Само ако беше останал с нас! Какъв войник можех да направя от теб през тези три години.
— Ако останете без работа заради това, че сте ни помогнали — кимна Грегор, — Елена знае как да влезете във връзка.
— Във връзка с какво, а? — намръщи се Тънг.
— По-добре е да не знаеш — увери го Елена, която помагаше на Майлс да се настани в кашона.
— Добре — недоволно измърмори Тънг, — но… добре.
Майлс се оказа лице в лице с Елена за последен път до… до кога? Тя го притисна към себе си, но след това по същия сърдечен начин прегърна и Грегор.
— Поздрави майка си от мен — поръча тя на Майлс. — Често си мисля за нея.
— Добре. Ъ-ъ… поздрави на Бъз. Кажи му, че всичко е наред. Твоята лична сигурност е по-важна от всичко друго. Твоята и неговата. Дендарии са, са… бяха… — не можеше да се насили да каже „без значение“ или „наивна мечта“ или „илюзия“, въпреки че последното май беше най-близко до истината, — добър опит — неубедително завърши той.
Погледът, който тя му хвърли, беше студен, остър, неразгадаем. Не, за съжаление, не беше трудно да се дешифрира — „идиот“ или нещо по-силно. Той седна с глава между коленете и остави Мейхю да нагласи капака. Чувстваше се като зоологически екземпляр, когото опаковат за следващата пратка за лабораторията.
Прехвърлянето мина гладко. Майлс и Грегор бяха настанени в малка, но прилична каюта, предназначена за придружителите на товара, които рядко пътуваха със същия кораб. Около три часа, след като се качиха на борда, корабът се отдели от дока — вън от станция Аслънд и от опасността да ги открият. Никакви Озерани, никаква врява… Майлс трябваше да признае, че Тънг все още си го биваше.
Майлс беше изключително благодарен на възможността да се изкъпе, да смени дрехите, които му бяха останали, да похапне нормално и да се наспи на спокойствие. Малобройният екипаж на кораба сякаш имаше алергия към техния коридор: изолацията им се спазваше стриктно. Още три дни сигурност, докато отново прекоси центъра Хийгън, отново със сменена самоличност. Следваща спирка: бариарското консулство на станция Вервейн.
О, Боже! Трябваше да опише всичко това в доклада си, щом се приберат у дома. Истинска изповед в утвърдения от ИмпСи служебен стил (сух като пустинна прах, ако се съдеше от примерните образци, които бяха чели). Виж, ако Унгари беше направил тази обиколка, щеше да представи колони от конкретни, обективни данни, подготвени за шест различни анализа. А какво беше преброил Майлс? „Нищо, бях в един кашон.“ Нямаше какво толкова да предложи, освен едно вътрешно чувство, базирано върху беглите наблюдения, които беше натрупал, докато бягаше през глава от всичко в системата, което дори малко приличаше на агент от сигурността. Може би в центъра на доклада си ще трябва да постави силите на сигурността, а? Мнението на един младши лейтенант. Генералният щаб ще бъде толкова впечатлен.
10
Според едно от преданията, когато Юлий Цезар влязъл в Александрия след битката при Фарсал, Клеопатра успяла да се промъкне в двореца, омотана в килим и съблазнила великия пълководец. (Б.пр.)