— А къде се намира тази Икария Алфа?
— В съзвездието на Дева.
На другия ден ние със Спирин прелетяхме в Москва на конференция на астронавтите. По обяд пристигнахме в Института по астрономия. Голямата зала за заседания беше пълна.
Пръв говори директорът на Пулковската обсерватория. Той разказа за откриването на Икария Алфа, но аз не слушах внимателно. После учените говориха за природата на инфрачервените лъчи. Накрая думата взе Барски.
— Това, което аз ще кажа — започна той, — не се отнася за същността на Икария Алфа. Аз искам да поговоря за това — може ли да има на нея живот?
Из залата премина лек шепот. Мнозина в недоумение свиваха плещи. Настъпи тишина и Барски продължи:
— Приспособяемостта на живите организми е огромна. Спорите на бактериите могат да съществуват при налягане от 0 до 8000 атмосфери и температура от абсолютната 0 до 170 градуса. Много микроорганизми съществуват в много по-тежки условия. А на Икария Алфа температурните условия съвсем не са така тежки! Във всички точки на нейната повърхност постоянната температура е 38 градуса. Там няма смяна на ден и нощ, зиме и лято. Но има ли там атмосфера? Ние още не знаем това. Но Икария Алфа е достатъчно голямо тяло, за да задържи около себе си плътна атмосфера. И ако има атмосфера, то защо да не предположим, че в нея има достатъчно кислород необходим за живота?
Разбира се, там растения не може да има. За тях светлината е необходимо условие. Но животински мир там може да има. Спомнете си за животните, които живеят в подземните пещери. Там има вечна тъмнина и жителите на тоя мрачен свят имат бял цвят. Там има също постоянна температура, както на Икария Алфа.
— А сега, да си спомним за прелетяването на космическия кораб. Къде е открита Икария Алфа? Съзвездието Дева. А къде се насочи кълбото, напускайки Земята? Към съзвездието Дева. Това може да бъде просто случайно съвпадение. Затова е нужно колкото се може по-скоро да се разшифроват хвърлените от кълбото записи. Там без съмнение е разгадката на тайната. Там трябва да я търсим.
Невъзможно е да се опише какво стана в залата след изказването на Барски. Всички искаха думата и всички бяха против Барски.
В разгара на споровете в залата се появи председателят на Академията. Той се качи на трибуната и вдигна ръка, искайки тишина.
— Другари! Аз току-що идвам от Изчислителния център. Мога да ви кажа приятна новина. Сега е разшифрована известна част от записите. Ето я!
Председателят взе в ръка лист и при гробно мълчание на залата с паузи прочете.
— „Ние… от светлия свят… летели… достигнахме… много експедиции… гибел… ние достигнахаме целта… да се спуснем е невъзможно… очаква ни гибел… късите излъчвания… ние ще дойдем… апарати и специални… най-близката звезда… Очаквайте!“
Председателят млъкна.
— Това ли е всичко? — попита някой.
— Да, можахме да прочетем само това. Но и от това може да се направят някои изводи. „Те“ са предприемали много експедиции, за да достигнат Слънчевата система. Експедициите са загивали. Накрая „те“ са достигнали Земята, но не са се решили да се спуснат, опасявайки се от гибел и от някакви къси излъчвания. По моему — това опасно за тях излъчване е светлината, обикновената светлина! Нали вълните на видимата светлина са по-къси от инфрачервените! Но „те“ пак ще дойдат! В това няма съмнение! „Те“ ще се върнат, като вземат със себе си необходимото оборудване.
Откъде са прелетели? В запасите е казано — „най-близката звезда“. Аз не знам звезда по-близка, отколкото Икария Алфа.
С това може да се свърши историята за космическия гост. Остава да добавим, че досега не можахме да разшифроваме останалата част на записите.
Но всички вярват, че ние ще прочетем тези записи. От тях ще узнаем за тайнствения живот на изстиналата звезда, името на която е Икария Алфа.
Аз както и преди работя в Кавказ. Но досега не мога да забравя тези дни, когато се докоснаха един до друг два свята. Докоснаха се, за да се разделят отново…