— Невъзможно е да си затворим очите пред факта, че този младок е предвидил всичко и ни държи в ръцете си. — Въпреки че изглеждаше опечален като човек, който е загубил скъпо същество, в гласа му се долавяше уважение към русокосия младеж.
Красивото лице на Доли беше изкривено от гняв. Преди да излезе, Джеф се обърна и я удостои със сияйна усмивка, която й подейства като нож, забит в сърцето.
— Ще го прекарам този нахалник — промълви тя, задавяйки се от вълнение, — дори ако ми струва живота.
— Как ще го постигнеш, малката ми? — попита господин Молой — беше от мъжете, които непрекъснато задават въпроса „как“.
— Не бери грижа. Ще го отстраня.
Соупи стреснато я изгледа. Имаше слаби нерви, освен това знаеше колко импулсивна е любимата му Доли. Захванеше ли се с онова, за което намекваше, нищо не можеше да я спре.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита я плахо.
— Ще го отстраня — повтори тя.
— Ама… нали няма да го пречукаш?
Доли, която вече беше възвърнала доброто си настроение, звънливо се засмя на нелепото му предположение:
— Не се безпокой, глупчо!
— Гледай да не се увлечеш — загрижено промърмори Соупи и яростно набучи на вилицата си едно пържено яйце, което до този момент беше убягнало от вниманието му.
Тринайсета глава
Ан Бенедик излезе на терасата, за миг се полюбува на прекрасната гледка, сетне бавно тръгна по алеята, водеща към езерцето, в което преди седмица Джеф беше наблюдавал състезанието на поповите лъжички.
От малка обичаше да се усамотява там, когато бе тъжна или в лошо настроение, каквото я измъчваше в момента. Ще бъде преувеличено, ако кажем, че мъка тегнеше като камък на сърцето й, но усещането, че нещо куца в отношенията с бъдещия й съпруг, не й даваше покой.
Нямаше по-щастлива от нея, когато научи за предстоящото посещение на Лайънел Грийн. Представяше си как заедно ще се разхождат по сенчестите алеи, а тихият ветрец романтично ще шумоли в листата на вековните дървета, които изобилстваха в парка, заобикалящ старинния дом на фамилията Уфнам — ето защо бе неприятно изненадана от желанието на Лайънел да се преструват, че не се познават.
Въпреки че й беше обяснил мотивите си и тя ги бе одобрила като основателни и разумни, все пак й се струваше доста подло от негова страна да поставя любовта им на второ място след материалните си интереси. Доскоро го смяташе за най-прекрасния и най-благородния човек на света, ала сега сияйният му образ сякаш беше помрачен.
Освен това я измъчваше проблемът с препарираната антилопа.
Втренчи се във водната повърхност и дълбоко се замисли, опитвайки се да прогони чувството за самота и разочарование. Не усети кога до нея застана Джеф, който идваше от гарата и беше избрал по-прекия път през парка.
Заминаването му за Лондон, където беше прекарал цялата сутрин и почти целия следобед, беше наложено от няколко причини. Първо, внезапно беше изпитал угризение на съвестта, задето не се е свързал с частния детектив Шерингам Ейдър. Реши да му изпрати по куриер писмо, което беше за предпочитане пред перспективата лично да му поднесе извиненията си. Много по-лесно беше да съчини писмено послание, отколкото да импровизира и да пелтечи под недружелюбния поглед на потърпевшия от бомбардировката с кексчета, който едва ли ще го посрещне с отворени обятия.
Освен това трябваше да се снабди с копие от книгата на госпожа Корк „Една жена сред африканската пустош“, за която беше научил от лорд Уфнам — искаше да му е подръка в случай на извънредни обстоятелства. Наумил си беше да купи и голяма кутия шоколадови бонбони за Ан, но пътуването му до Лондон беше наложително най-вече заради посещението на застрахователното дружество.
Идеята да сключи застраховка „живот“ му хрумна няколко дни след приятелския разговор със съпрузите Молой в „Рогатият елен“. Импулсивното му решение беше предизвикано от падането на тежкия позлатен часовник, който прелетя на сантиметри от главата му, докато той пушеше цигара във фоайето, очаквайки Ан, за да се разходят в парка. Инцидентът му отвори очите за факта, че се намира в състояние на война с неуморната и изобретателна госпожа Молой и че ежеминутно животът му е изложен на опасност.
Познаваше Доли едва от няколко дни, но постепенно започваше да изпитва все по-голямо уважение към тази велика жена. Напереният й съпруг всъщност беше само едно нищожество, което си придава важност, но тя му вдъхваше страхопочитание. Колкото и да си блъскаше главата, не проумяваше по какъв начин е научила за съкровището, скрито някъде в Шипли Хол. Често се питаше дали не е надарена със свръхестествени способности. Не стига че беше медиум, ами сега бе доказала способността си да действа бързо и решително и да не подбира средствата за постигане на целта си.