Ала сега осъзна, че не е трябвало да премахва бариерата, разделяща я с Джеф. Ако живееше в друга епоха, злите езици щяха да я обвинят, че с поведението си е насърчила младежа и да я обявят за жена с леко поведение.
Мисълта, че е постъпила безразсъдно, я накара да потрепери.
— Студено ли ти е? — попита Джеф, както беше очаквала.
— Да…
— Да се прибираме. И на закрито говоря все така красноречиво, дори някои твърдят, че ставам още по-добър оратор.
Тръгнаха към градината, отделена с ниска стена от алеята. Внезапно Джеф зърна Доли, която се любуваше на някакво увивно растение, засадено в старинна каменна ваза. Хрумна му, че моментът е подходящ да предупреди Ан за задкулисните игри на златокосата красавица.
— Забеляза ли госпожа Молой? — прошепна на спътницата си.
— Да.
— Не гледай към нея! Какво е мнението ти за тази жена?
— Изглежда симпатична.
— Не мислиш ли, че в нея има нещо подозрително?
— Ни най-малко.
— А пък на мен ми се струва, че не й е чиста работата.
— Навярно професията ти те е направила прекалено мнителен.
— Естествено е като опитен детектив да виждам онова, което другите не забелязват. Нищо не ни убягва на нас, последователите на Шерлок Холмс. Нещо ми подсказва, че трябва да държа под око семейство Молой. Нищо чудно да са измамници.
— И господин Тръмпър е на същото мнение.
— Не думай! Значи мъникът не е съвсем изкуфял.
— Онзи ден дойде при мен и ме помоли да убедя работодателката си да не купува акции от петролодобивната компания на господин Молой. За съжаление тя пет пари не дава за мнението ми и дори няма да ме изслуша. Но дори тези хора да са мошеници, едва ли могат да ни създадат неприятности.
— Ами диамантите?
— Какво диамантите?
— Може би целта на измамниците е да се доберат до семейното богатство.
— Но те не подозират за съществуването му.
— Всеки момент могат да научат. Госпожа Молой често посещава скромната обител на лорд Уфнам — нищо чудно той да се изпусне пред нея.
— Няма!
— Съществува голяма опасност…
— Няма да издаде нищо — повтори Ан. — Чичо Джордж не е слабоумен.
— Кой ти каза?
В този момент чашата на търпението й преля и тя си каза, че е време да смачка фасона на самоуверения младеж. Вярно, че й беше много симпатичен, всъщност никога не беше изпитвала такава симпатия към почти непознат човек, но той явно имаше нужда от твърда ръка. Направи няколко крачки, спря, измери с леден поглед младежа и понечи да заговори.
В този миг каменната ваза сякаш оживя. Полетя от ниската стена и падна до Ан, която изпищя и за неопределен срок отложи обяснението си с Джеф.
Той пък горчиво се обвиняваше заради лекомислието си. Трябваше да се досети, че не бива да се приближава до госпожа Молой и старинната каменна ваза — една от най-опасните възможни комбинации, — особено когато е придружаван от Ан. Вече не се съмняваше в чувствата си към нея и щеше да се разтревожи дори ако листенце от роза бе полетяло към главата й. Мисълта, че тежката ваза едва не е убила любимата му, го разтърси, пред очите му сякаш се спусна плътна завеса, не знаеше какво прави.
Като в просъница чу познат глас, в който се долавяха студени нотки:
— Пусни ме, ако обичаш.
Едва сега осъзна какво прави — държеше Ан в прегръдките си с очевидното намерение да я предпази от бъдещи посегателства на отмъстителната Доли.
— Извинявай — промълви и разхлаби хватката си.
Ан, която допреди секунда беше бледа като платно, внезапно се изчерви.
Последва продължително мълчание. Джеф изненадано установи, че не му стига въздух. За пръв път му хрумна, че в теорията за ухажването, развита от лорд Уфнам, има известна доза истина, и се запита дали да не последва мъдрите му съвети. Докато държеше в прегръдките си крехката девойка, бе почувствал странно удовлетворение, което сякаш задоволи някаква вътрешна потребност.
В този момент към тях с бързи стъпки се приближи госпожа Молой, която беше преминала през вратичката в стената. Изглеждаше развълнувана и разтревожена.
— Божичко! — възкликна. — Дано не сте пострадали! За нищо на света не бих искала да ви нараня!
Загрижеността и разкаянието й бяха трогателни, ала Джеф я изгледа с отвращение, сякаш беше отровна змия — влечугото, към което той изпитваше особена неприязън.