— Едва докоснах проклетата ваза, а тя взе че падна. Много съжалявам…
— Не се безпокойте — промълви Ан. — Невредима съм, само се поизплаших.
— Как да не си изкарате акъла! — пламенно възкликна Доли. — Ако бях на ваше място, щях да си глътна езика от страх.
— За щастие това не се случи. Извинете, но трябва да се върна на работа. Госпожа Корк сигурно се пита къде съм.
Рязко се извърна и с бързи крачки се отдалечи по алеята — страните й все още горяха. Доли изпод око погледна Джеф и видя, че лицето му е изкривено от ярост.
— Браво на теб! — процеди той.
Госпожа Молой се засмя. Смехът й беше мелодичен като звън на сребърни камбанки, ала на Джеф се стори отблъскващ като скърцане на несмазана панта.
— Ах, ти, жълтокоса вещице! — възкликна.
Доли изобщо не се стресна от неприкритата му враждебност, а продължи да се усмихва.
— Стегна ли си багажа, малкия? — попита. — Съветвам те да побързаш. С всеки опит мерникът ми става по-точен. Рано или късно ще си получиш заслуженото.
— Брей! — каза Джеф, обърна се кръгом и се отдалечи. Осъзнаваше, че отговорът му не е достатъчно убедителен, но в момента не му хрумваха по-язвителни думи. Горчиво съжаляваше, че е възпитан като джентълмен и че правилата на доброто поведение забраняват насилието върху жени, иначе хубавичко щеше да подреди жълтокосата мошеничка, загрозяваща идиличния провинциален пейзаж, която заслужаваше един хубав пердах.
Доли, която изглеждаше безкрайно доволна от себе си, се отправи обратно към къщата. Очакваше да завари Соупи на терасата, където обикновено дремеше над някакъв детективски роман, и се изненада от отсъствието му. Зърна наблизо госпожа Барлоу, жената с двойната брадичка, която правеше дихателни упражнения на моравата, и се провикна:
— Виждали ли сте мъжа ми, госпожо Барлоу?
— Мисля, че го повикаха на телефона, госпожо Молой.
В този момент издирваният съпруг отвори френския прозорец и излезе на терасата. Изглеждаше разтревожен и объркан.
— Скъпа! — промърмори, като видя нежната си половинка.
— Какво има, миличък?
Господин Молой извърна очи към госпожа Барлоу, която беше подновила дихателните упражнения, но това едва ли се отразяваше на слуха й. Той придърпа Доли встрани и прошепна:
— Току-що разговарях по телефона с Чимп.
— А, ето кой те е търсил! Предполагам, че нашият алчен приятел е размислил и иска по-голям дял от печалбата. Затова ли си разтревожен?
Соупи печално поклати глава и за миг замълча — мразеше да съобщава лоши новини.
— Не… проблемът е много по-сериозен — промълви колебливо. — Боя се, че те очаква неприятна изненада, мъничката ми. Чимп е отседнал в странноприемницата и възнамерява утре сутринта да цъфне в Шипли Хол!
Четиринайсета глава
Доли втрещено изгледа съпруга си. Предвижданията му се бяха оправдали — новината наистина я извади от равновесие. Междувременно госпожа Барлоу приключи с дихателните упражнения и започна да упражнява сложните стъпки на угубийски танц. По всяко друго време незабравимият спектакъл щеше да привлече вниманието на двамата съпрузи, ала сега тромавите й подскачания останаха незабелязани.
— Какво? — изхриптя Доли.
— Каквото чу.
— Щял да дойде тук ли?
— Още утре сутринта.
— Ама… как така? Нали го е шубе от русокосия младок.
Изражението на съпруга й стана още по-мрачно, ако това изобщо бе възможно.
— Май късметът започна да ни изневерява, сладурче. Работата се закучи. Чимп вече пет пари не дава за русокосия. Знаеш ли какво е направил онзи? Да вземе да изпрати писмо на Чимп, с което се извинява за обстрела! Вследствие на което нашият приятел се е успокоил, че не го преследва някой от многобройните му врагове! Историята е прекалено дълга, за да ти я разкажа цялата, но според Чимп младежът не го е замервал с тухли, а с някакви кексчета, от които е искал да се отърве, за да не обиди готвачката, после хукнал към кантората на потърпевшия да се извини. Не съм чувал по-шантава история, но може и да отговаря на истината.
— Да му се не види!
— И аз съм на същото мнение. Не ни стигат неприятностите, които ни създава русокосият, ами сега ще берем ядове и с Чимп. Няма начин бързо да се докопаме до диамантите, ако той се лепне за нас. Знаеш го какъв е — има очи и на тила!
Доли се замисли. На бърза ръка се беше окопитила от удара, нанесен й от безмилостната съдба, и вече кроеше планове за бъдещето.
— Налага се да разкараме Чимп, това е всичко — промълви най-накрая.