Съпругът й буквално се втрещи:
— Божичко, откъде знаеш тези подробности?
— Ако си спомняш, онзи ден станах рано-рано и отидох да се поразходя. Тогава видях стария перко да прави утринна гимнастика на отворения прозорец на стаята си. Беше само по панталон и тиранти — добави тя и неволно снижи глас, тъй като гледката на голия до кръста лорд Уфнам, върху чиито масивни рамене бяха опънати широки лилави тиранти, й беше направила силно впечатление. — Бога ми, приличаше на Кинг Конг! Е, много се разприказвах, а нямаме време за губене. Да обобщим нещата. Съобщаваш на Чимп, че старият малоумник е скрил камъните в стаята си, обясняваш му къде е тази стая и кога обитателят й ще липсва, накрая му казваш, че той трябва да я претършува, защото теб не ти стиска. Ясно ли ти е какво трябва да направиш?
Господин Молой се поколеба. Не му се искаше да отговори отрицателно, защото се страхуваше, че тя ще го помисли за глупак. Случвало му се беше да забележи пренебрежителния й поглед в редките случаи, когато беше подлагал на съмнение гениалността на замисъла й.
Но още по-лошо бе да даде положителен отговор, след като абсолютно нищо не му беше ясно.
— Честно да си призная, миличко, страхувам се, че трудът ми ще отиде залудо. Нашият приятел тайно се промъква в стаята на иконома и естествено не намира диамантите, защото не са там. Какво печелим ние, освен че ще избудалкаме Чимп? Абсолютно нищо! Надявах се да измислиш как да направим така, че госпожа Корк да не го приеме за член на колонията.
— Нали току-що те запознах с плана си!
— Не виждам как ще удържим нашия приятел далеч от Шипли Хол.
На Доли й се искаше да отговори, че той няма да види Импайър Стейт Билдинг, дори ако стои на отсрещната страна на улицата и наблюдава небостъргача с телескоп, но се въздържа — отчасти, защото обичаше съпруга си и не искаше да нарани чувствата му, но най-вече защото моментът не беше подходящ за хитроумни забележки.
— Слушай ме внимателно — подхвана тя. — Какво ще стане, когато лорд Кейкбред залови Чимпи на местопрестъплението?
— Но нали това няма да се случи, защото лордът ще бъде зает с поднасянето на вечерята?
— Не съм казала подобно нещо. Задачата ти е да накараш нашия приятел да повярва, че ще бъде в безопасност, докато търси скъпоценните камъни. Веднага щом ми телефонираш, че се е съгласил да участва в заговора срещу мен, ще предупредя лорда да бъде нащрек, тъй като случайно съм научила за намерението на един мерзавец вечерта да обискира стаята му. Досещаш ли се какво ще се случи? Кейкбред ще устрои засада и ще залови Чимп. Може би ще му тегли един хубав бой, може би само ще го изгони. Но ако на другата сутрин господин Туист цъфне в Шипли Хол и се представи за милионер, проявяващ интерес към философията на угубийците, лорд Кейкбред ще се намеси и ще каже на госпожа Корк: „Милионер ли? Как не! Този тип е долен крадец!“. Тогава госпожата ще грабне пушката и ще извика на Чимпи, че му дава две минути да напусне територията на имението, преди да му е напълнила гащите с олово и да е насъскала кучетата по него. Е, сега загря ли най-сетне?
Господин Молой не си посипа главата с пепел, макар че му се искаше да го стори в знак на разкаяние. Мислено се зарече никога повече да не подлага на съмнение плановете на тази велика жена, дори в случаите, когато изобщо не ги проумява или му се струват неосъществими и непрактични. Ясните му очи радостно проблеснаха:
— Браво, скъпа! Планът ти е гениален!
— И аз така мисля — скромно отвърна Доли.
— Успехът ни е в кърпа вързан.
— И аз така мисля — повтори тя.
— Ще се отървем от Чимпи!
— Точно така.
— Веднага отивам в странноприемницата да разговарям с него.
— Добре… и побързай! Обади ми се от пощенската станция, ако нашият приятел се хване на въдицата. Нямаме време за губене.
Соупи почти на бегом потегли към странноприемницата — по принцип избягваше да се движи пеш, особено на дълги разстояния, ала сега въодушевлението го окриляше. Измина дистанцията за рекордно кратко време, проявявайки небивала издръжливост, и само след половин час телефонира на Доли, че Чимп Туист е лапнал въдицата и че всеки момент ще бъде на уговореното място, след което изобретателната госпожа Молой се запъти към сутеренната стаичка на лорд Уфнам.
Замъгленият поглед на мнимия иконом, който отново беше дал почивка на съзнанието си, мигом се избистри, щом видя дамата, чиито чести посещения в скромната му стаичка го бяха накарали да я причисли към добрите си приятели. Тромаво се изправи на крака като бизон, излизащ от плитък вир, и тъкмо когато се канеше да й предложи чаша портвайн, забеляза стиснатите й юмруци и гневно проблясващите й очи. От пръв поглед разбра, че се е случило нещо, което е разтърсило симпатичната млада дама, и сърцето му се сви. Винаги когато зърнеше дребничката Доли, изпитваше непреодолимо желание да я защити, да бди над нея. Изглеждаше толкова нежна и крехка, толкова неспособна да се справи с проблемите на ежедневието!