Когато получи писмото, изпратено по куриер от Джеф, изобретателният господин Туист, когото мнозина оприличаваха на шимпанзе, изпита неописуемо облекчение и опънатите му нерви се отпуснаха, сякаш беше изпил пълна чаша от широкорекламирана тонизираща напитка. След съвещанието на „съвета на директорите“, по време на което съпрузите Молой го бяха притиснали до стената и го бяха принудили да повери в техни ръце осъществяването на операцията за издирване на диамантите, Чимп нямаше покой — питаше се как да попречи на старите си бойни другари да го извозят, както безсъмнено щяха да сторят при първа възможност, прилагайки някой от мръсните си номера, на които беше свидетел в миналото.
Сърцето му се свиваше при мисълта, че ако разберат къде са скрити диамантите, той ще бъде далеч от мястото на събитието и не ще може да ги държи под око. От опит знаеше, че като акционер в съвместното им предприятие трябва да си отваря очите на четири, защото на света едва ли имаше по-коварни хора от съдружниците му господин и госпожа Молой. Доверяваше им се, колкото на кобра, готова всеки миг да забие в човека отровните си зъби.
Ала писмото, което получи сутринта, сложи край на тревогите му, отстранявайки пречките за посещението му в Шипли Хол. Последва разговорът със Соупи, който още повече допринесе за приповдигнатото му настроение.
Не вървеше, а сякаш летеше по алеята, огряна от лъчите на залязващото слънце, и си мислеше, че задачата му се е оказала прекалено лесна и че е дори безинтересна. А когато заобиколи сградата и видя, че прозорецът на стаичката на лорд Уфнам е гостоприемно отворен, стана още по-самонадеян.
До този момент не беше упражнявал една от най-доходните професии — кражбата с взлом. Предпочиташе да си изкарва прехраната с мисловна дейност. Сега по стечение на обстоятелствата бе принуден да се занимава с физически труд — непознато за него преживяване, — но без капчица страх или колебание пристъпи към прозореца и само сърцето му затуптя по-бързо.
Прекачи се през перваза и щом се озова в стаята, изтича до вратата, отвори я и наостри уши. Отдалеч се чуваше как някаква жена пее джазирана аранжировка на църковен химн, което би трябвало да подскаже на обитателите на Шипли Хол, че готвачката е сложила спанака да ври на печката, но други звуци не нарушаваха тишината. За всеки случай Чимп надзърна през открехнатата врата и със задоволство установи, че настилката на коридора е каменна — ако някой се приближи до стаята, стъпките ще отекнат като биене на барабан и той ще успее навреме да избяга. Извърна се и огледа помещението, което беше много по-луксозно обзаведено, отколкото подобава на спалнята на един иконом. Причината за небивалия разкош бе упорството на лорд Уфнам, който, приемайки да играе ролята на прислужник в собствения си дом, бе заявил на племенницата си, че не се плаши от работа, нито дори от задължението да почиства сребърните прибори, но за нищо на света няма да живее като последен бедняк. Подреди в скромната си стаичка статуетки, окачи по стените картини, които доскоро украсяваха другите помещения в къщата, погрижи се да има удобно канапе и плътен килим, снабди се дори с лежащ стол, на който да отдъхва следобед, без да си сваля обувките. Дотолкова се увлече с обзавеждането, че накрая помещението заприлича на будоар.
Въпреки това Чимп нито за миг не се усъмни, че е влязъл в стаята на друг човек. Ориентирите му бяха безпогрешни — под прозореца беше видял металния варел, за който бе споменал Соупи, а до варела се издигаше надгробният паметник на незнайния Понто с трогателен надпис, изтъкващ верността и дружелюбието на покойния. Каза си, че трябва да действа чевръсто, за да открие съкровището, преди да са го заловили на местопрестъплението.
Захвана се за работа със сръчността на нюйоркски митничар, обискиращ багажа на оперетна актриса, която се завръща от пътуване до Париж и обявява, че няма нищо за деклариране. Отвори всички чекмеджета, претърси шкафовете, обърна всеки стол и всяка картина, дори опипа канапето, за да провери дали диамантите не са напъхани под тапицерията.