Тежката физическа работа е особено изморителна, когато времето е горещо, ето защо скоро Чимп спря да си отдъхне. Докато бършеше потта от челото си, забеляза красивия лакиран параван в другия край на помещението, изпод който стърчаха мъжки обувки с колосални размери.
Те като с магнит привлякоха погледа му и той остана поразен от големината им, но наличието им не го стресна. Каза си, че обитателят на стаята чисто и просто е оставил зад паравана обувките си, ала след миг се вгледа по-внимателно и забеляза над тях крачоли на панталон. Едва в този миг го осени прозрението, че в крачолите се съдържат човешки крайници, и той изпита потрес, от който гръбначният му стълб омекна като спанака, врящ на печката в кухнята. Накратко казано, зад паравана не се мъдреха тежки обувки, под чиито подметки гинат бръмбарите, пълзящи по тревата — там стоеше самият им собственик.
Чимп се олюля като ударен от гръм, в този миг една могъща ръка отмести паравана и пред бедния господин Туист се извиси най-грамадният човек, когото беше виждал. На страха очите са големи, затова на Чимп му се стори, че новопоявилият се изпълва помещението от стена до стена и че то дори е тясно да го побере.
— Е, мръснико! — процеди през зъби необятният човек.
Всъщност лорд Уфнам възнамеряваше да се намеси много по-рано, ала както винаги в случаите, когато се налагаше да остане прикован на едно място, съзнанието му превключи в друга посока. Предпазливите стъпки под прозореца, възвестяващи появата на неканения посетител, го накараха да се впусне в разсъждения за занятието частен детектив — питаше се защо хората избират тази професия, с какво се занимават в свободното си време, какъв е годишният доход на детектив от среден ранг и каква е била съдбата на цивилния полицай с рижавите мустаци, по когото беше запратил чадъра си през далечната 1912 година.
Ала след известно време се върна към действителността и гневът го изпълни с неподозирана енергия.
Трудно, почти невъзможно е да отговориш бързо и смислено на подмятането: „Е, мръснико!“. Чимп Туист дори не опита да измисли правдоподобно обяснение за присъствието си в стаята. Пребледня като платно, зяпна от изумление и се втренчи във великана, който сякаш в резултат на оптическа измама с всеки миг все повече наедряваше и запълваше тясното помещение. Както му беше обичай, когато размишляваше или беше нервен, господин Туист машинално засука мустачките си.
Жестът му още повече раздразни лорд Уфнам. Мустакозасукването му навя спомени за Лайънел Грийн, а той мразеше, когато го принуждаваха да мисли за многообещаващия млад декоратор.
— Престани веднага! — сопна се строго.
— Какво да престана, сър? — измънка господин Туист, въплъщение на раболепието.
— Престани да опипваш туй чудо! — сряза го лордът, сетне забрави гнева си и любопитно се втренчи в неприятната растителност, която беше стимулирала размишленията му. — За мустаците говоря! Отдавна ли ги имаш? — попита досущ като лекар, разпитващ пациент, който страда от много рядка болест. — Кога усети първите симптоми на поникването?
Чимп, който беше безмерно изненадан и същевременно успокоен от неочаквания развой на събитията, отвърна, че мустаците му са сравнително скорошни — отглеждал ги едва отпреди няколко години.
— С какво ги мажеш, та стърчат в краищата? — поинтересува се лордът, чието любопитство беше разпалено от странното явление.
Всяка тема — освен тази за присъствието му в стаята — беше добре дошла за Чимп, който отговори с едва прикривана гордост:
— С восък.
— Не думай! С восък, така ли?
— Точно така, сър.
— С какъв восък?
— Право да ви кажа, по-често използвам сапун.
— Какъв сапун?
— Тоалетен. Случва се да ги намажа и с крем за бръснене.
— Тогава защо излъга, че използваш восък?
— Защото понякога прибягвам и до помощта на восък.
— Пчелен восък ли?
— Не, обикновен.
— И от восъка ли щръкват така екзотично?
— Да, сър.
— Не съм виждал по-грозна гледка. Ако бях на твое място, щях да изтръгна из корен тази странна растителност — заяви лорд Уфнам, поразкърши се, за да отпусне схванатите си крайници, и с делови тон продължи: — А сега ще те направя на кайма, грозно джудже такова!
Въпреки че досега разговаряха дружелюбно като сродни души, които си подхвърлят шеговити забележки, Чимп нито за миг не свали гарда, предвиждайки подобен развой на събитията. Докато отговаряше на въпросите на събеседника си, който го разпитваше с едва ли не бащински тон, господин Туист се стараеше да бъде извън обсега на огромните му лапи и стратегически отстъпваше към вратата с оглед евентуално бягство. Ето защо ужасната закана го завари в удобна позиция за финален спринт, който да спаси живота му, и той побърза да се възползва от златната възможност.