Мислеше си, че е съвсем в реда на нещата да те извозят приятели, особено когато става въпрос за големи суми — всеки инвеститор се стреми да защитава интересите си. Но да подмамиш приятеля си в тясна стаичка, в която той ще се сблъска с човек като лорд Уфнам, беше най-вероломно предателство.
Имаше зъб най-вече на Доли, тъй като несъмнено коварният план се бе зародил в нейната красива главица. Чимп се прекланяше пред таланта на Соупи да продава на най-недоверчивите клиенти акции от несъществуващи компании за петролодобив, но знаеше, че дори да живее още милион години, господин Молой пак не ще може да организира подобна операция. Изпипването до най-незначителните подробности издаваше, че планът е бил съставен от жена, ето защо Чимп, който и досега не беше почитател на нежния пол, направи още една стъпка по посока на превръщането си в заклет женомразец.
Той се унесе в мечти, представяйки си какъв рай ще бъде светът, ако жените не съществуват — надяваше се до края на живота му да не му се наложи да контактува с жена освен с някоя барманка, — ала само след миг бе върнат към действителността така внезапно, че неволно подскочи и удари главата си в някаква закачалка.
— Веднага излез! — извика някой и макар гласът да бе гърлен, Чимп разбра, че фаталните думи са произнесени от жена.
Деветнайсета глава
Настъпи тишина, която се нарушаваше само от звуци, напомнящи на форсиран мотоциклетен двигател — сърцето на господин Тръмпър туптеше така, сякаш ще изхвръкне от гърдите му. Сърцебиенето му беше предизвикано отчасти от страх, но най-вече от внезапен пристъп на благоговение пред храбрата дама, която го защитаваше с тялото си. За пръв път виждаше любимата си Клариса в ролята на смела амазонка — макар да се възхищаваме от примерите за женска храброст, разбираме истинското величие на жените героини само когато станем непосредствени свидетели на изявите им.
Едва сега Юстас Тръмпър осъзна цялото величие на Клариса Корк. Помисли, че тя е най-прекрасната жена на света и с интерес зачака отговора на злосторника.
Мълчанието се проточи, от гардероба не долиташе нито звук, нито стон. Нормално е за всеки човек, какъвто бе и Чимп Туист, макар че мнозина негови познайници оспорваха това твърдение, дори в най-безнадеждните ситуации да се надява на чудотворно избавление. Той остана безмълвен, като си казваше, че може би жената не се обръща към него. Случва се кучета да влизат в спални и тогава жени със суров глас им заповядват да излязат. Сви се на кълбо и затаи дъх.
Ала госпожа Корк не цепеше басма никому, камо ли на някакъв крадец.
— Ей, ти, дето се криеш в гардероба! — извика. — Аз съм Клариса Корк и съм господарка на този дом. Давам ти три секунди да излезеш, после ще те застрелям!
Поведението и обръщението й бяха доста недружелюбни, но в подобни случаи враждебността е напълно оправдана. Лаконичното й изявление беше лишено от подтекст и подсказа на господин Туист, че е препоръчително да предприеме бързи действия. Почти невъзможно е за три секунди да се измъкнеш от тесен гардероб, но те се оказаха предостатъчни за Чимп. Ако засичаха с хронометър времето му, навярно стрелката щеше да спре на секунда и една десета. Той буквално се изля от гардероба, сякаш се беше втечнил, а храбрата ловджийка строго го изгледа и без да свали пистолета, промърмори:
— Добре направи, че ме послуша. А сега обясни какво търсиш тук.
Когато бе задала същия въпрос (на местния диалект, разбира се) на главатарите на канибалите, които се бяха вмъкнали в палатката й, последните бяха потънали вдън-земя от срам и не бяха обелили ни дума. Ала сега си имаше работа с изобретателен човек с бързи рефлекси. Чимп Туист толкова често бе изпадал в безизходно положение, че дори госпожа Корк — страшилището на канибалите, не успя да го извади от релси. В разстояние на две секунди беше измислил как да излезе с чест от положението.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Корк — произнесе учтиво. — Дано не съм ви изплашил.
Крадците, заловени на местопрестъплението, по принцип не проявяват подчертана любезност. Подозрителният поглед на Клариса Корк подсказа, че точно такава мисъл й е минала през ума. Тъкмо се канеше да постави на мястото му натрапника, той отново заговори:
— Съжалявам, че не ви уведомих за пристигането си, но държах първо да разговарям с онзи човек.
— С мен ли? — изуми се господин Тръмпър.
— Не, сър — все така любезно отвърна Чимп Туист. — С човека, който се е промъкнал в този дом и се представя за Шерингам Ейдър. Аз съм истинският Шерингам Ейдър, госпожо! Преди няколко дни срещнах нашия общ приятел господин Молой и от него научих за желанието ви да използвате услугите ми. Той сподели с мен нещо, което буквално ме изуми — че в Шипли Хол вече се бил настанил някакъв младеж, който се представял за Шерингам Ейдър и твърдял, че е купил фирмата ми. Като чух новината, си казах: „Хей, хей, хей!“.