Господин Тръмпър, който го слушаше със затаен дъх, си помисли, че е съвсем нормално такава потресаваща новина да предизвика възклицание, наподобяващо бойния вик на индианско племе. В негово лице Чимп бе открил доброжелателно настроен слушател, който безрезервно му се доверява.
— Нямам представа кой е този човек и каква му е играта. Според господин Молой той е бил доведен тук от някоя си госпожица Бенедик, която вие сте изпратили в моята кантора. Държа по-късно да се срещна и с нея.
— Това е госпожица Бенедик. — Господин Тръмпър посочи Ан, която през последните няколко минути бе пребледняла и изглеждаше доста умислена. — Госпожице Бенедик, запознайте си с детектив Шерингам Ейдър.
— Добър вечер, госпожице.
— Добър вечер.
— Времето е прекрасно, нали? Дано да се задържи по-дълго.
— Дано.
— Драга госпожице, ще ми разкажете ли какво се случи, когато дойдохте в кантората ми? Очевидно сте заварили там измамника. Какво правеше той?
— Седеше зад бюрото.
— Господи, какъв нахал! Сигурно се е представил като Шерингам Ейдър, така ли?
— Да.
— Какво се случи после?
— Обясних му целта на посещението си.
— Мистерията е разгадана, госпожо Корк, с общи усилия стигнахме до истината. Навярно сега разбирате защо съм тук. Исках да заловя този шут и да го разпитам. Може би е крадец, който възнамерява да извърши обир, или пък е младеж, който се представя с моето име, за да се позабавлява. Ако се окаже, че цялата история е невинна младежка шега, няма да му се разсърдя — великодушно добави Чимп. — Разбира се, ще трябва да го изхвърлите от имението, но няма да повдигна обвинения срещу него.
Усмихна се лъчезарно на госпожа Корк и с разочарование констатира, че изражението й е все така враждебно.
— Историята безсъмнено е интересна — студено каза тя и отново насочи пистолета към неканения гост, — но все пак държа да обясниш защо тайно си се промъкнал в дома ми и си се напъхал в гардероба на господин Тръмпър. Знаеш ли, че изкара ангелите на горкия човек?
— Вярно е — обади се потърпевшият.
Чимп удивено го изгледа:
— Нима това е вашата стая, сър? Господи, каква грешка съм допуснал! Мислех, че е стаята на измамника.
— Защо? — с леден тон попита Клариса Корк.
— Моля?
— Защо си помислил, че това е стаята на измамника, както го наричаш?
— Поразпитах този-онзи. Направих предварителни проучвания, както казваме ние, детективите. Възнамерявах да изскоча от скривалището си и да поискам обяснение на мнимия Шерингам Ейдър. Ала сега разбирам, че съм сбъркал адреса. Много съжалявам, господин Тръмпър. Приемете най-искрените ми извинения, задето ви изплаших.
— Моля, моля, няма защо.
— За нищо на света не бих искал да ви причиня дискомфорт…
— Да забравим случилото се — великодушно заяви Юстас, който беше трогнат от разкаянието му. За разлика от приятелката си Клариса той беше взел за чиста монета всичко, казано от частния детектив, и мислено се упрекваше, че несправедливо е обвинил един почтен човек.
— Тръмпър… Тръмпър… името ми е много познато — замислено промърмори Чимп. — Навремето помогнах на човек на име Тръмпър да възстанови важни документи, които му бяха откраднали. Сигурно е наш родственик.
— Едва ли. Почти всички мои роднини вече не са между живите. Имам само двама братовчеди, които живеят в Оксфорд.
— Прекрасно градче!
— Мирно е.
— Като си представя всички онези старинни университетски сгради…
— И аз съм оксфордски възпитаник — гордо каза Юстас.
— Така ли? Аз пък съм следвал в Съединените щати.
— Нима? Никога не съм бил в Съединените щати.
— Непременно трябва да посетите тази страна.
— Все не мога да се наканя.
— Не го отлагайте — заяви Чимп и още по-широко се усмихна.
Но време на учтивата размяна на реплики лицето на госпожа Корк постепенно потъмня като буреносен облак. Дразнеше я поведението на верния й обожател Юстас, който разговаряше с натрапника както с гост, поканен на следобеден чай. Според нея моментът не беше подходящ за припомняне на миналото и обсъждане на планове за бъдещето.
— Още не ми е ясно защо не си влязъл през главини вход — с леден тон подхвърли тя, прекъсвайки приятната им беседа. — Трябвало е да поискаш среща с човека, за когото твърдиш, че се представя под твое име.
— Как не! — разпалено възкликна Чимп. — Щом разбереше кой е дошъл, веднага щеше да си обере крушите. Размърдайте си мозъка, госпожо, и ще разбереш, че имам право.