— Кой си ти, че да ми казваш да си размърдам мозъка! Искам да ти кажа следното, господинчо: версията ти изглежда правдоподобна, но няма кой да я потвърди.
— Какво ще кажете за стария ми приятел господин Молой?
— Моля?
— Шерингам Ейдър иска да каже — преведе господин Тръмпър, — че старият му приятел Молой ще гарантира почтеността му.
Тонът му беше една идея по-нелюбезен. Вече споменахме, че той хранеше известни подозрения относно словоохотливия продавач на акции, и сияйният ореол на Чимп сякаш помръкна, когато Юстас разбра за приятелските му отношения с горепосочения господин.
— Да, това е разрешение — доволно заяви госпожа Корк. — Да отидем при господин Молой. Стаята му е в дъното на коридора.
Процесията, предвождана от храбрата ловджийка, завари съпрузите да редят пасианс. Всъщност картите редеше Доли, а Соупи в ролята на кибик надничаше през рамото й, давайки мъдри наставления. Идилията бе нарушена от влизането на госпожа Корк, която избута пред себе си Чимп и заяви:
— Извинете за безпокойството, господин Молой, но току-що открихме този човек…
— Този джентълмен — дръзна да я поправи господин Туист, ала тя продължи, без да се съобразява с предложената корекция:
— … открихме го в гардероба на Юстас. Твърди, че е ваш приятел.
На езиците на двамата Молой беше да кажат, че никога в живота си не са виждали този човек, но в последния миг срещнаха погледа му, който беше по-красноречив от всякакви думи.
— Наистина сме отдавнашни приятели, познаваме се от години. Всъщност — добави Чимп и се засмя, сякаш му беше хрумнало нещо много забавно — мога с часове да ви разказвам за моя верен съратник Молой. Сигурен съм, че историята ще ви заинтересува.
Изгледа многозначително двамата заговорници, но безмълвното предупреждение беше излишно. Съпрузите веднага разбраха намека, въпреки че Соупи не беше от най-схватливите. Доли погледна брачния си партньор, сякаш го предупреждаваше: „Внимавай в картинката, скъпи! Една погрешна стъпка — и този охлюв ще разкрие истината за акциите ти от петролното находище «Силвър Ривър»“. Като срещна погледа й, той й намигна, като че казваше: „Бъди спокойна“ и постъпи по единствения възможен начин.
— Разбира се, че познавам този джентълмен! — възкликна и се спусна към господин Туист, за да му стисне ръката. — Приятелството ни датира от дълги години. Как си, стари друже?
Чимп се престори, че не забелязва протегнатата ръка, защото и той като предните на господин Тръмпър беше злопаметен, и отвърна, че е много добре. Похвали Соупи, че изглежда прекрасно, а онзи отговори, че се чувства прекрасно. Соупи заяви, че се радва да види стария си приятел, Чимп му отвърна със същото. Играеха ролите си толкова умело, че Клариса Корк, която не умееше да чете мисли, най-сетне повярва в историята, разказана от човека в гардероба.
— Това ли е частният детектив Ейдър? — попита за всеки случай.
— Самият той. Джей Шерингам Ейдър, най-способният сред частните детективи.
— Тогава кой е другият?
— Това е въпрос, на които и ние чакаме отговор — въздъхна Соупи.
— Сигурно си отворил госпожа Корк — обърна се Доли към Чимп — как онзи тип метна мен и Соупи, че е купил детективската ти фирма.
— Разбира се, че й казах.
— Божичко, какви наивници сме били! — огорчено възкликна господин Молой.
Доли побърза да го успокои, че всеки би се хванал на опашатата лъжа, защото младежът бил изпечен мошеник. Изражението на госпожа Корк стана още по-заплашително. Свъси вежди и процеди:
— Отивам да си поговоря с младия човек. А теб, господин Ейдър, съветвам в бъдеще да не се криеш в гардероби, колкото и благородни да са мотивите ти. Докато пребиваваш в моя дом, ще се държиш като нормален човек. В странноприемницата ли си отседнал? Не е необходимо да се връщаш там, ще изпратя човек да донесе багажа ти. Така ще имаш възможност да присъстваш на лекцията за мирогледа на угубийците, която ще изнеса след вечеря във всекидневната.
— Не, не си правете толкова труд заради мен — измънка Чимп, който бе силно обезпокоен от перспективата да се запознае с мирогледа на угубийците. — Ще преспя в странноприемницата и тази вечер, а от утре ще бъда на поста си.
— Ще наредя да приготвят стая за теб — продължи Клариса, все едно не бе чула възраженията му — обикновено оставаше глуха за изказванията на околните. — Госпожице Бенедик…
Възнамеряваше да натовари Ан с организирането на престоя на частния детектив и остана изненадана, когато не чу мелодичен глас да отвръща: „Какво обичате, госпожо Корк?“. Девойката незабелязано беше изоставила задружната компания. В момента, когато работодателката й я потърси, Ан вече тичаше нагоре по стълбите, за да намери Джеф. Изявлението на госпожа Корк, че възнамерява да си поговори с младия човек, бе прозвучало почти зловещо. Девойката не знаеше как работодателката й постъпва с младежи, които са се настанили в дома й под предлог, че са частни детективи, но интуицията й подсказваше, че на всяка цена трябва да предупреди мнимия господин Ейдър за грозящата го опасност и да го посъветва да бяга, докато не е станало прекалено късно — може би все още имаше възможност да се спусне по водосточната тръба, като разбира се, изостави багажа си на произвола на съдбата. Госпожа Корк, озадачена от липсата на секретарката тъкмо когато й беше най-необходима, раздразнено зацъка с език и с маршова стъпка напусна стаята, а господин Тръмпър заприпка подир нея.