Само ненаблюдателен човек, който в този момент влиза в обителта на семейство Молой и вижда кръвнишкия поглед на Чимп Туист, насочен към Соупи, би си казал, че двамата мъже са най-добрите приятели на света. Но заблудата му щеше да се разсее в мига, в който тъй нареченият Шерингам Ейдър започна да изказва мислите си, пречиствайки душата си от насъбралата се жлъч. Красноречието на Чимп беше забележително и достигна върха си, когато той се зае да охарактеризира госпожа Молой.
Ала Соупи и Доли дори не забелязаха блестящите му ораторски умения при обрисуването на коварната жена, обрекла го на нечувани страдания в тесния гардероб, защото вниманието им беше насочено към по-практичната част от речта му, в която той се закани да прекрати участието си в съвместното им предприятие и да започне конкурентен бизнес.
— На твое място не бих го сторил, Чимпи — плачевно заяви господин Молой, според когото подобна инициатива щеше да се отрази неблагоприятно на конюнктурата.
— Ще го направя, и още как! — пискливо възкликна оскърбеният Чимп и мустачките му затрепериха от едва сдържано негодувание. — Госпожата вече ме покани в дома си. Защо да продължавам съдружието си с двама измамници и долни предатели?
Соупи печално поклати глава, сякаш думите на господин Туист му причиняваха неописуемо душевно страдание.
— Почакай, Чимпи. Бързата кучка слепи ги ражда. Вярно е, че те позаблудих, но е самата истина, че напоследък моята скъпа съпруга е станала много гъста с лорд Кейкбред. Прав ли съм, миличка?
— Абсолютно — заяви Доли. — С негова светлост сме като дупе и гащи.
Съпругът и отново те думата:
— Всеки момент старият чешит ще си спомни къде е забутал камъните и сто на сто ще сподели радостта си с моята женичка. Затова те съветвам да не правиш щуротии, Чимпи. Дръж се за нас — няма да сгрешиш, защото всички работим в името на общата кауза. И не се цупи, че сме се опитали да те преметнем, знаеш как е в света на бизнеса. Моята госпожа е импулсивна личност и от време на време се поувлича. Повярвай, че не е в твой интерес да се сърдиш — напуснеш ли компанията, няма да получиш дивиденти.
Прочувственото му изказване попадна право в целта. Чимп беше преди всичко делови човек и почти никога не позволяваше на чувствата да вземат връх над жаждата му за пари. Струваше му се повече от вероятно Доли да е влязла под кожата на стария Уфнам и той да сподели с нея радостта си от намирането на съкровището, затова възнамеряваше в този момент да бъде наблизо. Дълго мисли, накрая промърмори:
— Струва ми се, че имаш право… Но слушай какво ще ти кажа — отсега нататък да няма изпълнения на милата ти женичка! Ако ми се прииска да се забавлявам, ще прочета някой комикс.
— Бъди спокоен — побърза да каже Соупи.
— Бъди спокоен — обади се като ехо съпругата му и лъчезарно се усмихна на новия стар съдружник.
— Тогава ще участвам в играта — отсече Чимп.
Съвместното им предприятие бе оцеляло — може би основите му бяха поразклатени но продължаваше да бъде рентабилно.
Двайсета глава
Междувременно Ан надникна в стаята на Джеф и установи, че го няма. И той като госпожа Корк не губеше време за издокарване пред огледалото. Още преди да се развият бурните събития в стаята на съпрузите Молой, младежът се беше облякъл, след което отиде в градината да се полюбува на красивия залез — твърди се, че тези минути са най-хубавото време от дългия летен ден. Откакто бе познал истинската любов, Джеф предпочиташе романтиката на здрача, която най-много подхождаше на настроението му. Ан, която не подозираше склонността му към сантименталност, реши, че сигурно е отишъл при чичо й да се подкрепи с чаша портвайн, за да издържи вегетарианската вечеря и лекцията за мирогледа на угубийците. Ето защо забързано заобиколи сградата и през задния вход се добра до стаичката на мнимия иконом.