Завари лорд Уфнам да стои като истукан посред помещението. Очите му бяха затворени, с две ръце стискаше пръчка, завършваща с чатал.
— Здравей, скъпа моя — радушно я поздрави той. — Погледни какво намерих — сигурно е отпреди петдесет години, принадлежеше на моя баща. Това е приспособление за откриване на подпочвени води. Държиш го ето така и ако някъде има вода, пръчката започва да се гърчи като змия. Като бях малък, веднъж го изпробвах, но да пукна, ако си спомням дали се задейства!
Ан не се интересуваше от откриване на подпочвени води. Искаше да открие Джеф.
— Виждал ли си господин Ейдър? — попита задъхано.
— Не — отговори лордът. — Но ако случайно го срещнеш, изпрати го при мен, трябва да му възложа една задача. Не е за вярване, но като стоях със затворени очи, мислех за вода и чаках съоръжението да проработи, ненадейно в съзнанието ми проблесна думата „езеро“. Дааа, „езеро“ — замислено повтори той. — Подозирам, че току-що съм се натъкнал на много важна следа.
— Скъпи чичо, спешно трябва да намеря господин Ейдър.
— Името му не е Ейдър.
— Да, знам.
— Младежът се казва… — Лорд Уфнам се замисли, сетне промърмори: — Сигурен бях, че го помня, но съм се лъгал. Ако ме беше попитала преди пет минути, щях да ти го кажа. Май беше Уилард или Тилър… Но да си дойдем на думата — бях стигнал до момента, в който думата „езеро“ внезапно проблесна в съзнанието ми. Доколкото знам, в Шипли има само едно езеро и то се намира до градината. Най-вероятно съм поставил проклетите диаманти в консервена кутия, завързал съм я с връв и съм я пуснал във водата. Сигурно идеята ми е хрумнала, докато съм се разхождал в градината — малко преди злополуката бях започнал да се затруднявам да измислям все нови и нови скривалища. Навремето много обичах да се разхождам край езерото, според мен това е най-красивото място в имението. Мисля, че този път тревогата няма да излезе фалшива. Намери младия Тилър и му заръчай утре рано сутринта да преплува езерото — тъкмо ще си спести едно къпане във ваната.
— Утре сутринта той няма да бъде тук.
— А?
— Случи се нещо ужасно, скъпи чичо, затова бързам да намеря нашия приятел. Появи се истинският…
— Какво? За кого говориш?
— Появи се истинският Шерингам Ейдър. Господин Тръмпър го откри в гардероба си. Ах, ако знаеш колко е противен! Прилича на шимпанзе и има засукани мустачки!
— Божичко! Значи това е бил той!
— Нима си го видял?
— Разбира се, че го видях, дори надълго и нашироко си поговорихме на тема мустаци. Знаеш ли как задържа мустаците си щръкнали? Маже ги със сапун! Сам си призна. „С какво мажеш туй чудо? — попитах го. — С пчелен восък ли?“. А той отвърна: „Не, с обикновен восък или дори с крем за бръснене“. „Да му се не види!“ — възкликнах и си помислих, че на точи свят се въдят какви ли не чешити, сетне тъкмо когато си канех да му извия врата, той изчезна яко дим. Скрил се е в гардероба на Тръмпър, така ли? Ех, ако знаех, жив нямаше да излезе оттам!
— Но как се запозна с него?
— Симпатичната госпожа Молой ме предупреди, че с цялото си нахалство щял да претърси стаята ми, затова му устроих засада, в най-подходящия момент се изпречих на пътя му, а той ми обясни как поддържа мустаците си. Ще ти издам една тайна — този тип е шпионин, нает от Тръмпър.
— Не е вярно, господин Тръмпър изобщо не го познава.
— Заблуждаваш се, миличка. Юстас го е подкупил с голяма сума — каза ми го госпожа Молой.
— Нямам време да споря с теб. Въпрос на живот и смърт е да намеря Джеф. Къде може да с?
— Кой е този Джеф?
— Господин Уплард или Тилър, или каквото там е името му.
— Май беше Спилър.
— Не ме интересува фамилното му име, важното е да го намеря и да го предупредя за случилото се, преди да е попаднал в ръцете на госпожа Корк.
Лорд Уфнам се замисли и след малко попита:
— Името му е Джеф, така ли?
— Да, така ми каза.
— А ти Джеф ли го наричаш?
— Да, в случаите, когато се обръщам към него.
— Прави ми впечатление, че много бързо сте се сближили. Предвижданията ми се сбъднаха — влюбила си се в младока.
— О, скъпи, престани да дрънкаш врели-некипели. Положението е напечено и няма време за шеги. Само да беше видял госпожа Корк, косата ти щеше да се изправи. Представи си кралица Бодисея, но въоръжена до зъби е пистолети. Трябва да предупредя Джеф да избяга, преди да го е спипала. Имаш ли представа къде е нашият млад приятел?
Ала зациклеше ли на една тема, лорд Уфнам трудно се отклоняваше от нея.