— Говорите си на „ти“ — замислено произнесе той. — Дааа, това е безпогрешно доказателство… стига, разбира се, да се случи веднага след запознанството. Спомням си, че на младини бях забелязал, че ако една жена ме нарече Джорджи, след като няколко пъти сме обядвали заедно и сме се разхождали с файтон, това е началото на края. И ти му казваш Джеф, нали? А сега, като те гледам как кършиш ръце и отчаяно викаш: „О, къде е той? На всяка цена трябва да го спася, трябва!“, се убеждавам, че здравата си хлътнала по него.
— Не е вярно!
— Много се радвам за теб, скъпа моя. Младежът е най-подходящият съпруг за теб, винаги ще имате общи земи за разговор. Ако се омъжиш за водопроводчика, само след седмица ще умреш от скука. Хм, едва ди ще ти бъде лесно да му съобщиш, че си размислила и разваляш годежа.
— Не съм размислила.
— Сама си си виновна — продължи лордът и в топа му прозвучаха по-скоро нотки на съчувствие, отколкото на гняв. — Спомняш ли си колко често ти казвах, че сигурно напълно си откачила, щом държиш да се омъжиш за този негодник? Обаче ти се беше запънала като магаре на мост и го мислеше за най-прекрасния човек на света. — Дълбокомислено кимна и добави: — Лошото на хората като Лайънел Грийн е, че ако погледнеш някого от тях и не изпиташ непреодолимо желание да го изриташ, си казваш: „Сигурно това е любовта.“
— Скъпи, престани!
— Какво да престана?
— Да говориш щуротии! Аз обичам Лайънел с цялото си сърце.
— Какво? Нима още си влюбена в него, след като се запозна с прекрасния младеж на име Спилър? Не те разбирам — замислено поклати глава лордът. — Навярно младокът не действа според указанията ми. Знаеш ли какво го посъветвах? Казах му: „Притисни я в прегръдките си, и то така, че ребрата й да изпращят! Успехът ти е в кърпа вързан!“. Прости и ясни инструкции — чудя се как не ги е разбрал.
Ан усети, че страните й пламват. Само преди два часа Джеф наистина я беше притиснал в прегръдките си по начин, който щеше да задоволи дори взискателния лорд Уфнам. Въпреки че по време на събитието се бе държала с достойнство, подобаващо на една почтена девойка, Ан се чувстваше гузна, задето не беше отвратена от нахалството му. Напротив, изпитваше непознат трепет и удоволствие до мига, в който в съзнанието й изплува образът на Лайънел Грийн.
Лорд Уфнам се беше умълчал. Изглеждаше като човек, който се мъчи да разгадае необикновена тайна. След няколко секунди се изтръгна от унеса си и зададе нов въпрос:
— Целуна ли те вече?
— Не, не е.
— Да му се не види!
— Посъветвал си го да ме целуне, така ли?
— Разбира се! Гледам на него като на собствен син — Бог знае откога не съм срещал младеж, който веднага да ми стане симпатичен — и смятам за свой дълг да му дам няколко бащински съвета.
Ан дълбоко си пое въздух и се втренчи в чичо си Джордж. Ако чичото беше със слабо сърце, погледът й можеше да причини смъртта му.
— Ясно! — процеди тя. — Добре, че ме предупреди. Ако внезапно господин Спилър започне да се отнася с мен като с чувал с картофи, вече знам на кого трябва да благодаря.
— Не искам благодарности. Радвам се, когато мога да помогна някому… да събера две влюбени сърца. Житейският опит ми подсказа вярната тактика и аз побързах да дам указания на младия Милър.
— Милър ли? Какво е фамилното му име — Милър или Спилър?
— Милър — току-що си спомних.
— Но откъде го знаеш?
— Случайно го научих.
— Защо не ми каза?
— Забравих.
— Как узна фамилното му име?
— Научих го още в деня на пристигането му. Отидох в стаята му да проверя дали има нужда от нещо, случайно разгърнах книгата, която беше на нощното шкафче, и на титулната страница видях написано името Джей Джи Милър. Най-странното е, че ми се стори познато…
— Какво? — възкликна Ан и се почувства така, сякаш я е ударил електрически ток.
— Точно така пишеше — Джей Джи Милър.
Девойката се помъчи да събере мислите си. Джей Джи Милър… Разбира се, теоретично бе възможно да има друг човек със същото име, който да е невинен като агънце, но интуицията й подсказваше, че става въпрос за една и съща личност, фамилното име Милър е доста разпространено, ала не и съчетано с инициалите Джей Джи.
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Невъзможно ми е да ти кажа защо това име ми се струва познато. Паметта ми е като железен капан, но понякога механизмът заяжда. Май готвачката говореше за някой си Джей Джи Милър, който бил направил… не знам какво. Сега си спомних, че и онзи дребосък Тръмпър дърдореше за същия човек.
— Божичко! — възкликна Ан, поразена като от гръм. Паметта й — за разлика от паметта на чичо й — действаше безотказно и й подсказа къде е виждала Джеф, преди да се срещнат в кантората на частния детектив. Осъзна, че той е човекът, когото госпожа Корк се е заканила да удуши с голи ръце и към когото самата тя изпитваше презреше и омраза, след като бе прочела във вестника репортажа за униженията, на които Лайънел е бил подложен в съдебната зала.