Изпитваше смесени чувства. Неприятно му бе, и то съвсем основателно, годеницата му да се целува с други мъже по алеите с рододендрони, същевременно осъзнаваше, че именно това нейно действие му е донесло късмет. Несъмнено леля Клариса беше развързала кесията само защото бе видяла Ан в прегръдките на друг мъж.
Не след дълго стигна до заключението, че по-добър развой на събитията не може и да се желае. Затананика си безгрижно и тъкмо се канеше да намаже и мустачките си с брилянтин, на вратата се почука и Ан влезе в стаята.
В продължение на четвърт час девойката се беше разхождала край езерото, както правеше винаги когато беше ядосана или тъжна. И тя като Лайънел изпитваше смесени чувства, но за разлика от него синьото птиче на щастието не бе кацнало на рамото й. И през ум не й минаваше безгрижно да си затананика.
Разтреперваше се от гняв, като си спомнеше ужасяващата случка на алеята с рододендроните. Дори ако беше героиня от криминалния роман, за който вече споменахме, едва ли щеше да бъде по-твърдо решена никога повече да не разговаря с Джеф. Освен това най-радушно би посрещнала възможността да го цапардоса с тухла по главата. Но странно защо негодуванието й, което беше като пълноводна река, бе насочено и към Лайънел Грийн. В моменти на емоционален стрес жените, търсещи изкупителна жертва, най-често стрелят напосоки и улучват всеки, попаднал в обсега на оръжието им.
Сигурна беше, че неприятната случка щеше да бъде избегната, ако годеникът й не настояваше да се преструват на непознати. Самата тя беше пряма и честна и цялата й природа се бунтуваше срещу унизителната тактика, която й бе натрапил, а тази вечер чашата на търпението й преля. Каза си, че ако госпожа Корк възрази срещу брака им и отнеме издръжката на племенника си, все някак ще се справят. Предпочиташе да живее в нищета, отколкото да хитрува, да увърта и да крие годежа си с Лайънел. Реши веднага откровено да поговори с него и да настоява публично да обявят годежа си независимо от опасността годеникът й да бъде обезнаследен. Много добре знаеше, че леля Клариса е костелив орех — от доста време й беше секретарка и подобно на туземните носачи, които бяха участвали в ловните експедиции на госпожа Корк, вече познаваше и кътните й зъби, — ала тази вечер бе войнствено настроена и безразсъдна. Когато жените се в подобно настроение, винаги насърчават половинките си към необмислени постъпки.
Когато Лайънел я видя, не засия от щастие, както грейва влюбеният при вида на дамата на сърцето си. Радостта, която изпитваше при мисълта за предстоящото посещение при адвоката в Тънбридж Уелс, сякаш бе заличена със сюнгер и беше заменена от раздразнение и паника. Не възкликна: „Ах, ето я любимата жена!“, а подскочи като ужилен, разпръсквайки брилянтин във всички посоки.
— Мили Боже! — смотолеви. — Какво търсиш тук?
Седмици наред да си беше блъскал главата, едва ли щеше да намери по-неподходящи уводни думи, които да накарат Ан окончателно да осъзнае антипатията си към него. Реакцията му я стресна така, сякаш полузащитник на младежкия отбор по ръгби я бе целунал насред алея с рододендрони. За миг се вцепени като ударена от гръм, сетне я обзе зловещо спокойствие.
— Как можа да дойдеш в стаята ми, след като изрично те предупредих да бъдеш много предпазлива! За малко да налетиш на леля Клариса! Слава Богу, че тя си тръгна преди пет минути.
— Имаш право — каза девойката. — Извинявай.
Тонът и поведението й на примерно момиченце, което горчиво се кае заради непослушанието си, биха накарали по-мъдър и по-опитен човек от Лайънел Грийн да си плюе на петите и час по-скоро да изчезне от опасната зона. Ала колкото и да е невероятно, той не усети надвисналата опасност. Продължи да говори, а гласът му стана още по-писклив, както се случваше винаги когато беше изнервен.
— Сто пъти ти казах, че не бива да ни виждат заедно! Помъчих се да го набия в главата ти, но ти си знаеш своето! А в този момент е жизненоважно никой да не разбере за връзката ни. Леля Клариса обеща да ми даде парите — затова беше дошла преди малко. Но нищо не й струва да размисли и да ме остави с пръст в устата, знаеш колко е своенравна. Осъзнаваш ли, че с необмислената си постъпка излагаш на риск бъдещето ми? Разбирам да не те бях предупредил, но след като ти го казах…
— … сто пъти — язвително подсказа Ан.
— Точно така — съгласи се Лайънел, възхитен от сбитото й обобщение. — Казах ти го най-малко сто пъти.
Ан се разтрепери, като че полузащитникът я бе целунал повторно.
— Разбирам защо се сърдиш — промълви смирено, отново създавайки впечатлението, че е доброто момиче на мама, което се срамува, задето не е изпълнило домашните си задължения. — Извинявай.