Лайънел Грийн побърза да изтъкне противоречието между думите и делата й:
— Извинявай, та извинявай! Ако наистина съжаляваше за глупавата си постъпка, вече нямаше да си тук. Представи си, че леля Клариса се върне и те завари в стаята ми. Знаеш ли какво ще се случи? Ще видя тези пари на куково лято!
— Ако случайно се върне, ще обясня, ще съм дошла да взема назаем от твоя брилянтин.
Лайънел осъзна, че още държи шишенцето, остави го на полицата до умивалника и кисело отбеляза:
— Изобщо не ми е до шеги.
— Не се шегувам, опитвам се да ти подскажа верен отговор в случай, че леля ти се появи изневиделица.
— Малко й трябва да се отметне…
— На мен също.
— Какви ги говориш?
— Искам да знаеш, че до гуша ми дойде да се крия, когато искам да разговарям с теб. Чувствам се като червей. Всъщност за какво са ти тези пари? Когато ги получиш, ще се оженим ли?
— Разбира се.
— Смяташ ли, че е честно?
— А?
— Попитах смяташ ли за редно да мамиш горката жена.
— Налага се, иначе няма да ме кредитира.
— Парите не означават всичко на този свят.
Революционната идея, съдържаща се в изявлението на годеницата му, стресна Лайънел Грийн и той със закъснение реши да заглади настръхналата й перушина.
— Не говори така, миличка. Разбирам какво преживяваш и ти съчувствам. Знам, че ти е трудно да поддържаш заблудата, но нямаме избор. Леля Клариса недвусмислено заяви, че никога няма да даде съгласието си да се оженим.
— А ти какво й отговори?
— Аз ли? Не те разбирам…
— Сигурно си я пратил по дяволите, като си й казал, че ме обичаш и че няма да позволиш на никого да се бърка в живота ти.
Лайънел Грийн се облещи:
— Боже мой, нима си въобразяваш, че мога да наговоря всичко това на леля Клариса?
Ан не изпитваше особено топли чувства към лицето Джей Джи Милър, но не принадлежеше към онази категория хора, които си затварят очите за истината, затова побърза да отбележи:
— Джеф би го направил.
— Кой е този Джеф?
— Говоря за господин Ейдър, макар че фамилното му име е Милър… Ама че съм глупачка — забравих, че с него се познавате от ученическата скамейка. Между другото, преди малко той ме целуна.
— Ъъъ… разбрах… леля Клариса ми каза.
— Не изглеждаш обезпокоен от случилото се. Сигурно си си помислил, че късметът ти е проработил и нещата са се уредили от само себе си.
Тъй като Лайънел си беше помислил тъкмо това, гузно замълча. Неловко запристъпва от крак на крак, защото едва сега забеляза нещо необичайно в поведението на годеницата си. Кой знае защо, тя му напомни на бомба, която всеки момент ще се взриви, и усещането още повече го изнерви.
До този момент винаги бе гледал отвисоко на Ан Бенедик и се отнасяше към нея с известно снизхождение. Казваше си, че е очарователна девойка, която трябва да се шлифова. Ласкаеше се от мисълта, че играе ролята на мъдър наставник, който работи с многообещаваща ученичка. А ето че сега тя ненадейно се беше превърнала в непозната жена, от която тръпки го побиваха.
Ан също беше открила, че тази вечер с нея се случва нещо странно, че в мирогледа и в чувствата й е настъпила коренна промяна, все едно беше спящата красавица и целувката на Джеф я беше изтръгнала от непробудния сън. Струваше й се, че досега е била в транс, а след като е дошла на себе си, е видяла нещата в истинската им светлина. До този момент приемаше Лайънел Грийн за чиста монета, и то (въпреки че Джеф разгорещено би оспорил убежденията й) за монета с висока стойност. Лайънел Грийн беше много привлекателен и красотата му караше всяко женско сърце лудо да затупти. Още като се запозна с него, Ан реши, че е открила своя идеал.
Ала сега превръзката на очите й беше паднала и тя започна да се съмнява в преценката си. Недоброжелателното изказване на чичо й се натрапваше в съзнанието й въпреки опитите да го заличи от паметта си. „Сигурно нямаше да обърнеш внимание на този безмозъчен мазник, ако не беше красив като манекените, дето се мъдрят по витрините на магазините“ — бе казал лорд Уфнам с присъщата си грубовата откровеност, след което, ако не я лъжеше паметта, бе добавил, че стига да разполага само с две буци въглища и с малко глина, ще сътвори много по-достоен човек от Лайънел Грийн. Тогава тя беше приела с насмешка изявлението му, ала сега се питаше дали все пак това не е по силите на един сръчен човек. Умът й работеше на бързи обороти, анализирайки всички „за“ и „против“, и скоро тя установи, че си е променила мнението за Лайънел. Най-много я измъчваше подозрението, че избраникът й притежава само физическа красота и че е изпаднала в положението на наивно момиче, което се влюбва в някой филмов идол.