Преди няколко минути лорд Уфнам беше направил откритие, до което мнозина бяха стигали преди него и което побърза да сподели със събеседника си:
— Млади човече, говориш прекалено много!
Джеф се засегна:
— Упреквате ме, задето давам воля на словоохотливостта си, но вижте какво става, когато заменя думите с дела! Все пак ми дайте една тухла, та да ми е подръка в случай на необходимост.
— Ако ми позволиш да те прекъсна и да обясня за какво става дума…
— Разбира се, разбира се. За езера ли ще си говорим?
— Нали си виждал езерцето в парка…
— Естествено. Това е едно от най-красивите кътчета в нашата родина. Като си представя бреговете му, обраснали със зеленина, и красивите водни лилии…
— Уолтър!
— Името ми е Джеф.
— Исках да кажа Джеф, да му се не види! Ще ми разрешиш ли да ти задам един въпрос?
— Питайте.
— Устата ти никога ли не престава да мели? Затваряш ли я понякога? Ако отговорът е положителен, направи го поне за малко! Ако те слуша някой, ще си помисли, че си от онези досадници в пиесите на Шекспир, дето произнасят безкрайни монолози. А сега на въпроса — съобщих на Ан, че е твърде вероятно да съм скрил диамантите в езерото. Знаеш ли какво каза тя?
— Чудно ми е, че изобщо е проговорила. Сигурно разговорът ви се е състоял миналата година.
Лордът пренебрегна язвителната му забележка и упорито продължи:
— Каза, че ще помоли Лайънел да претърси езерото.
— Никога не съм чувал по-абсурдно предложение.
— И аз й казах същото!
— Възможно е Лайънел Грийн да е променил хигиенните си навици дотолкова, че да се заключва в банята и да разплисква водата с ръка или дори с четката за изтриване на гърба, но за нищо на света не ще го накарате да влезе в езеро. А ако по чудо склони да изпълни молбата ви, няма да намери каквото и да било. Ах, какво удоволствие ще бъде да го видя как цамбурка във водата! Представям си как ще се бори с течението, а аз ще стоя на брега и ще подхвърлям шеговити забележки за стила му…
— Уолтър!
— А?
— Отново се увлече в приказки.
— Извинете.
— Оплакваш се, че Ан не разговаря с теб, а пък аз мисля, че изобщо не й даваш възможност да вземе думата. Никога не съм виждал такова дрънкало… Всъщност няма значение. Сега не му е времето да обсъждаме този въпрос. Най-важното в момента е да претърсиш езерото.
— Ще го сторя още тази вечер.
— В тъмнината ли?
— Пълнолуние е и е доста светло. Ще ми заемете ли вашия бански костюм?
— Нямам такова чудо.
— Тогава ще помоля господин Шепърдсън да ми услужи — преди закуска го видях да танцува на алеята по бански костюм. Сигурен ли сте, че диамантите са в езерото?
— Не, не съм. Претърпях прекалено много разочарования, за да бъда сигурен в каквото и да било. Но както споделих с Ан, думата „езеро“ внезапно проблесна в съзнанието ми. Смятам, че не е случайност и че означава нещо…
— За мен означава сигурна простуда.
— Не се отмятай от думата си, Уолтър!
— Кой се отмята? Освен това не се казвам Уолтър. Готов съм да изпълня желанието ви, каквато и злочеста съдба да ме очаква. Всъщност с един куршум ще застрелям два заека. Ако намеря диамантите, ще ви хвърля торбичката, а аз ще продължа да плувам навътре в езерото и ще се самоубия.
— Да не съм те чул да говориш за самоубийство!
— Вие изобщо не желаете да ме слушате.
— Вече ти казах, че на Ан скоро ще й мине и ще ти прости.
— Няма.
— Искаш ли да се обзаложим?
— Няма да ми прости. Теорията ви се основава на собствените ви преживявания и е неприложима относно конкретния случай. Смея да кажа, че девойките, живели през 1911 и дори през 1912 година, по-лесно са прощавали на кавалерите си, но Ан е по-различна.
— Всички момичета са от един дол дренки!
— Не, не е като другите! Съзнавам, че не заслужавам да ми прости. Нанесох й жестока обида, разтърсих душевните й устои…
— Дрън-дрън!
— Нямаше да говорите така, ако бяхте видели реакцията й.
Лорд Уфнам повторно стовари тежката си лапа върху многострадалното коляно на младия си приятел:
— Не бери грижа, младежо! Познавам Ан и те уверявам, че след известно време ще ти прости. Да му се не види, няма девойка, на която да не й харесва да бъде целувана.
— Стига мъжът, който я целува, да е подходящ партньор за нея.
— Ти си най-подходящият, затова те избрах за неин съпруг. Не се тревожи, очаква те щастлив съвместен живот с любимата жена. Ако някой трябва да се безпокои, то това съм аз.