— Вие ли? Защо?
Лордът придоби печално изражение:
— Защото, ако не намерим диамантите, ще се наложи да се жертвам.
— Не разбирам каква е връзката между скъпоценните камъни и вашата саможертва.
— Обяснението е елементарно, момчето ми. Родителите на Ан ме определиха за неин попечител, а аз загубих малкото й наследство. Не е редно да ощетявам бедното момиче, нали? Като човек на честта ще се погрижа тя да получи парите си, нямам избор. Но между нас да си остане, изтръпвам при мисълта за нерадостната перспектива.
— Каква перспектива?
— Да се оженя за госпожа Корк.
Въпреки че познанството му с лорд Джордж Уфнам бе сравнително кратко, Джеф си мислеше, че нито едно изказване или действие на ексцентричния благородник не е в състояние да го изненада, ала думите на последния го накараха да разбере колко прибързано е било заключението му. Изявлението го завари неподготвен и временно го лиши от дар-слово. Той безмълвно се втренчи в събеседника си, който се изпъна на стола и придоби изражение на възвишено благородство.
— Моля? Какво казахте? — промълви младежът, когато си възвърна способността да говори. — Наистина ли ще се ожените за госпожа Корк?
— Ако не намерим диамантите, ще прибягна до тази последна мярка. Не мога да позволя Ан да загуби малкото си наследство, задето най-добронамерено вложих парите й в диаманти. Знаеш как е в подобни случаи… как се казваше, да му се не види? На върха на езика ми е!
— Noblesse oblige ли имате предвид?
— Точно така — благородството задължава! Взе ми думите от устата, млади човече. Благодаря ти.
— Няма за какво.
— Даа, драги, така стоят нещата. Затова те умолявам, да вложиш цялото си сърце в претърсването на езерото.
— Ама… сигурен ли сте, че госпожа Корк ще се съгласи да се омъжи за вас?
Лорд Уфнам само повдигна вежда — въпросът сякаш го развесели.
— Ти гледай да си намериш бански костюм — каза най-накрая.
Когато остана сам, лордът не помръдна от стола, а изражението на възвишено благородство задълго не напусна лицето му. Постепенно обаче избледня и беше заменено от мъченическа гримаса. Представяше си как до края на живота си ще бъде обвързан с храбрата ловджийка и картината, която изникна във въображението му, бе достатъчна да развали настроението му.
В продължение на пет минути обмисля нерадостното си бъдеще и лицето му ставаше все по-мрачно. Невеселите мисли се скупчваха в главата му като злокобни черни врани, ето защо той с облекчение въздъхна, когато вратата се отвори — който и да беше посетителят, щеше да го спаси от необходимостта да остане насаме с печалните си мисли. Очакваше, че Джеф се връща, след като си е осигурил бански костюм, но на прага застана Ан. Беше поруменяла, а очите й блестяха, което събуди надеждата на лорда, че Джеф я е срещнал в коридора и отново я е целунал. Според него нямаше опасност човек да прекали с целувките.
Само след миг разбра, че не възбуда кара очите й да блестят и лицето й да руменее, тъй като тя побърза да му съобщи новината:
— Чичо Джордж!
— Здравей, скъпа моя.
— Развалих годежа.
— Моля?
— Развалих годежа си с Лайънел. Няма да се омъжа за него. Навярно си доволен.
Дори най-радостните вести не биха накарали човек с телосложението на лорд Уфнам да скочи от мястото си, ала той се изправи с безпримерна пъргавина и протегна ръце, като добрия стар баща от някоя мелодрама, посрещащ дъщерята, която не е виждал от години:
— Да съм доволен ли? Въодушевен съм от прекрасната вест! Кога се случи щастливото събитие?
— Току-що.
— Най-сетне заряза онзи мухльо, а? Слава Богу, че навреме ти дойде умът в главата! Браво на теб, браво! Чудесно! Прекрасно! Великолепно! Джеф! — побърза да извика той, когато вратата отново се отвори. — Чуй радостната новина, приятелю! Бас държа, че като я научиш, ще запееш с пълен глас. Племенницата ми е развалила годежа с опуления бояджия!
Джеф спря като ударен от гръм и се разтрепери:
— Какво?
— Каквото чу!
— Вярно ли е?
— Самата тя току-що ми го съобщи. Какво ще кажеш, нали имаме повод да празнуваме?
— Разбира се.
— Не мислиш ли, че съветът, който ти дадох, донякъде е допринесъл за решението й?
— Взимам си критичните думи назад!
— Нали ти казах…
— Да, спомням си!
— Излязох прав, нали?
— Определено.
— Познавам жените като пръстите на ръката си и винаги имам право по отношение на тях.
— Личи си, че задълбочено сте ги изучавали.
— Още от юношеските си години се посветих на изследванията си.
— Сега разбираме защо през 1907 година се е разиграла трагедията с девойката на име Джеферсън — за да ви помогне на старини…