— За чии старини говориш, Уолтър?
— Грешка на езика, сър, исках да кажа „в разцвета на силите“. Случилото се тогава ви дава възможност сега, когато сте в разцвета на силите си, да оказвате безценна помощ на достойните младежи. Ние си вземаме поука от грешките на нашите предшественици.
— Джеф!
— Какво?
— Отново се увлече с приказките.
— Извинете.
— Постарай се да преодолееш този неприятен навик, момчето ми. Това е единствената ти слабост.
— Сериозно ли говорите?
— Разбира се. Като изключим навика ти да обсебваш разговора и да не позволяваш на никого да вземе думата, ти си много симпатичен младеж и според мен ще бъдеш идеален съпруг на племенницата ми.
— Много мило, че ми го казвате.
— Не те лаская. Честно да си призная, нищо не ме терзаеше повече от мисълта, че Ан ще пропилее живота си, като се омъжи за човек, който се разхожда из хорските стаи с килната глава и с ръце на кръста и нарежда да изнесат масата от трапезарията, защото не подхождала на тапетите. Сега се успокоих — повтарям, че ти си идеалният съпруг за нея.
— Ще се постарая да я даря с щастие.
— Сигурен съм.
— Не знам как да изразя признателността си към вас. Ако не бяхте вие…
Ан със смръщено чело слушаше взаимните им ласкателства. Бе останала безмълвна, защото до този момент не намираше възможност да прекъсне пороя от словесни излияния, ала след „вие“ Джеф се запъна и с възхита се втренчи в своя приятел и наставник, сякаш търсеше най-подходящите думи, за да изрази чувствата, които бушуваха в гърдите му. Девойката се възползва от временното затишие.
— Разрешавате ли и аз да кажа нещо?
— Кажи, миличка — великодушно се съгласи лордът.
— Кажи — още по-любезно повтори Джеф.
— Ще бъда кратка — заяви Ан, обръщайки се само към чичо си, все едно бяха сами. — Няма да се омъжа за господин Милър дори да е последният човек на земята!
С тази реплика героините от много пиеси биха напуснали сцената, избухвайки в истеричен смях. Ан не избухна в истеричен смях, но напусна стаята и тресна вратата след себе си.
Двайсет и четвърта глава
След като Ан излезе с гръм и трясък, в стаичката се възцари злокобна тишина. Лорд Уфнам, който в продължение на няколко секунди остана неподвижен и само сбърченото чело и втренченият му поглед издаваха, че умът му работи на бързи обороти, пръв наруши мълчанието.
— Редно беше да каже „не бих“.
Джеф се отърси от вцепенението, обземащо всеки младеж, чул от устата на любимата жестоките думи, които току-що бе изрекла Ан. Странното усещане, че са го ударили по главата с метална тръба, постепенно го напусна.
— Извинете, сър, не ви разбрах — промълви разсеяно.
— Трябваше да каже: „Не бих се омъжила за господин Милър дори да беше последният човек на земята.“ Да му се не види, редно беше да използва условно наклонение!
От онзи ноемврийски ден преди години, когато по време на оспорван мач между двете училища полузащитникът на противниковия отбор бе скочил върху него и беше извил шията му на фльонга, Джеф не бе изпитвал толкова силно желание да наруши шестата Божия заповед. Въздържа се само защото си напомни, че възрастният джентълмен го обича като свой син и искрено му желае доброто.
— Съгласен ли сте за половин минута да прекъснем урока по синтаксис и да ме посъветвате как да постъпя? — попита любезно.
— А? — сепна се лордът, който още разсъждаваше коя е най-правилната граматична форма.
— Какво бихте сторили, ако сте последният човек на земята и любимата ви откаже да се омъжи за вас?
Лорд Уфнам небрежно махна с ръка, като че да пропъди досадна муха.
— Не бери грижа, моето момче…
— О, не! — раздразнено възкликна Джеф. — Само не казвайте, че ядът ще й мине.
— Взе ми думите от устата.
— Все още ли мислите, че ще ми прости?
— Разбира се.
— Онова, което племенницата ви изрече на тръгване, ми се стори доста обезкуражаващо.
— Не бой се, приятелю. От опит знам, че не бива да вярваме и на десет процента от онова, което казват жените. Настигни я и поведи разговор с нея.
— Ами ако тя ме погледне така, сякаш съм най-презряното създание на света? Казах ли ви, че напоследък Ан не е склонна да разговаря с мен?
— Обърни всичко на шега.
— Прекрасен съвет, но се боя, че е неизпълним.
— Ще успееш, стига да положиш малко усилия. За щастие скъпата ми Ан не е лишена от чувство за хумор. Подхвърли няколко шегички, помайтапи се, както би казала госпожа Молой. Знам какво се върти в главата ти — питаш се как би постъпил един трубадур на твое място и си склонен да раболепничиш. Умолявам те, скъпо момче, да не се държиш угоднически като своя кумир — трубадура. Предизвикай племенницата ми към размяна на остроумия. Признавам, че те бива по тази част, пък и както отбелязах преди малко, устата ти не престава да мели. Използвай тази своя способност, бъди неотразим. И през ум да не ти минава да пълзиш след нея с вид на хлебарка, която току-що готвачката е напръскала с отрова. Горе главата, момчето ми! Племенницата ми е луда по теб — няма две мнения по въпроса. Ако не те харесваше, нямаше да скъса с онзи инспектор на тоалетни. Бях прав, като ти казах, че ако я целунеш, ще спечелиш сърцето й. Достатъчно бе да я притиснеш в прегръдките си и тя веднага развали годежа. Какво повече искаш?