Задъхвайки се, лордът за миг прекъсна прочувствената си реч и си наля втора чаша портвайн. Погледна изпод око младия си приятел и със задоволство забеляза, че той видимо се е ободрил.
Джеф наистина бе поокуражен. Казваше си, че в аргументите на наставника му може би се съдържа известна доза истина. Очевидно нещо бе накарало Ан да развали годежа с Лайънел Грийн. Едва ли бе съвпадение, че това се бе случило именно след проявата му на алеята с рододендроните. Искаше му се да вярва, че тактиката, препоръчана от лорд Уфнам, е била успешна. По пътя на логиката следваше, че ако старият маестро се е оказал прав тогава, значи и сега има право.
— Ще ви послушам и ще рискувам, пък каквото сабя покаже — заяви той. Чувстваше се почти като прочутия изследовател Пиъри, когато е наближавал Северния полюс.
— Така те искам, момчето ми — одобрително заяви лордът и отпи от чашата си. — Очаквам да се върнеш след десет минути и да ми съобщиш, че всичко е тип-топ.
— Моля?
— Това също е израз, който научих от госпожа Молой — обясни наставникът му. — Очарователна млада жена е тази госпожа Молой, нали?
Най-сигурното доказателство за искреността на чувствата на Джеф (ако изобщо е необходимо такова) бе фактът, че когато той хукна след Ан, забрави обезпокояващите признаци на интимност между застаряващия донжуан и жената, чиито ходове бяха непредсказуеми и го изпълваха с ужас. В главата му се въртеше само съветът на лорд Уфнам да не обръща внимание на думите, които разни девойки изричат в пристъп на гняв.
Казваше си, че ако наистина трябва да вярва само на десет процента от онова, което жените говорят, то може би и външният им вид лъже, когато изглеждат побеснели от гняв, следователно положението не е толкова безнадеждно.
Когато отвори вратата, облицована със зелено сукно, чу някой да свири на пиано и позна техниката на Ан, затова се отправи към всекидневната, откъдето се разнасяха звуците, но въпреки че бе оптимистично настроен, сърцето му се свиваше. Ако в този момент го бе видял полярният изследовател Пиъри, щеше съчувствено да му стисне ръката и да му каже, че разбира страховете му.
След като с гръм и трясък се беше изнесла от стаичката на иконома, девойката реши, че музиката ще повлияе благотворно на опънатите й нерви, затова побърза да отиде във всекидневната. Повечето млади госпожици, които умеят да свирят на пиано, най-често сядат пред този инструмент в мигове на емоционален стрес, а след последните събития, завършили със заседание на двучленното дружество за взаимни комплименти, Ан се чувстваше така, сякаш душата й е била в центрофуга.
Изпита облекчение, като видя, че няма да има компания — гостите на госпожа Корк до един бяха навън и се наслаждаваха на прекрасната лятна вечер. Не подозираше, че съвсем скоро усамотението й ще бъде грубо нарушено. Настани се зад пианото и засвири — музиката беше като балсам за наранената й душа.
Най-странното бе, че след като тази вечер беше подложена на какви ли не изпитания, най-силно я терзаеше споменът за прощалните думи, които в пристъп на гняв бе изрекла в стаичката на иконома. Както беше изтъкнал лорд Уфнам, тя притежаваше силно развито чувство за хумор, а момичетата, притежаващи чувство за хумор, се срамуват, когато използват помпозни клишета. Докато пръстите й пробягваха по клавишите, тя си мислеше, че няма по-банална фраза от тази, с която обявяваш, че няма да се омъжиш за даден човек, дори да е последният мъж на земята.
Ала въпреки че фразата бе изтъркана, най-вярно отразяваше чувствата й. Все пак тя съжаляваше, че не й е хрумнала мисъл, която хем да постави Джеф на мястото му, хем да бъде оригинална. С горчивина си казваше, че дори сега да я осени вдъхновение и да измисли идеалната фраза, вече е прекалено късно.
Както можеше да се очаква, тези размишления я настроиха още по-враждебно спрямо Джеф, който не подозираше, че е избрал най-неподходящия момент да се появи във всекидневната. Младежът усети накъде духа вятърът едва когато любимата му се извърна и му хвърли смразяващ поглед. Дори ако теорията на лорд Уфнам бе вярна и погледът не изразяваше истинските чувства на девойката, той му подейства като плесница и само с неимоверно усилие на волята се застави да прекоси помещението.