Выбрать главу
иначе, сине Атреев, за сетен път би оскърбявал!“ Каза Терсит и обиди Атрида, водач на войските. Мигом застана пред хулника цар Одисей богоравен, гневно към него погледна, нападна го с думи свирепи: [245] „Глупав дърдорко, Терсите, макар гръмогласен вития! Спри се и вече не рипвай все ти със царете да спориш. Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора, дето дойдоха при Троя със двамата братя Атриди. Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете, [250] да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш. Точно не знаем и ние делата ни как ще завършат: славно ли или безславно ще стигнем обратно във къщи. Ти упорито охулваш сега Агамемнон Атреев, тъй като много награди му дават герои данайски; [255] вожда известен осмиваш и укори сипеш по него. Но ще ти кажа сега и това ще изпълня най-точно: само да чуя отново така да дърдориш безумно, мойта глава да не бъде върху раменете ми вече и да не бъда баща на любимия син Телемаха, [260] ако те мигом не хвана и твоите дрехи не смъкна, плаща с хитона, които ти срамните части покриват: ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.“ Рече и сам го зашиба със жезъла твърд по плещите. [265] Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни. Кървава, синкава буца подпухна от златния жезъл. Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болки, погледна смутено, изтри си очите. Весело там се присмяха над него, макар натъжени. [270] Всеки погледна към своя съсед и така му продума: „Виж, Одисей е извършил дела многобройни и славни, давал е твърде полезни съвети и битки подготвял, днеска обаче извърши пред всички най-славното дело: този опасен хулител застави да млъкне веднага! [275] Наглата дързост едва ли ще кара Терсита отново с думи обидни да хули безсрамно царете известни.“ Всички говореха тъй. Одисей, градове разрушаващ,20 стана със жезъл в ръка, а сама светлоока Атина в образа на глашатай заподканя войската да млъкне, [280] за да го чуят ахейските първи и крайни редици, дружно да могат съвета му мъдър добре да обмислят. Благонамерен към тях, заговори със думи такива: „Сине могъщ на Атрея! Ахейците днеска желаят да те охулят жестоко и срамно пред смъртните хора, [285] да не извършат делата, които сами обещаха още по пътя от Аргос, където коне се отхранват: щом укрепената Троя съборят, назад да отплуват. Както невръстни деца и жени овдовели копнеят всички задружно да тръгнат за своята мила родина. [290] Много е тежко войник да се върне, измъчен напразно; даже и месец да бъде далече от свойта съпруга, той със досада остава запрян в многовеслия кораб, че го задържат вълните огромни и морските бури. Вече девета година стоим пред стените на Троя. [295] Аз да се сърдя не мога на сбраните тука ахейци, че негодуват ужасно край своите кораби вити. Срамно е още да чакаме и да се върнем без полза. Но потърпете, другари, почакайте мъничко още, за да изпитаме вярно ли Калхас ни всичко предсказва. [300] Знаем какво ни предрече — свидетели вие сте всички, дето не са ви отвлекли при Хадес свирепите Кери. Бяха събрани в Авлида ахейските кораби гладки, носейки мъка и гибел за царя Приам и троянци. Там хекатомби отбрани принасяхме на боговете [305] около извор обилен на дивни олтари свещени, в сянка на кичест платан, гдето бистрата струя течеше. Чудо голямо се случи: показа се змей ненадейно, с яркочервена гърбина, изпратен на светло от Зевса. Той под олтара изскочи, напред пропълзя към дървото. [310] Имаше пиленца малки в платана, врабчета невръстни, сгушени, тръпни от страх сред листата на клонче високо, пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет. Всичките змеят изяде, а те все писукаха жално. Майката близо хвърчеше, оплаквайки своите рожби. [315] Змеят изви се нагоре, крилото на врабката хвана. Ала когато изяде врабчетата с тяхната майка, богът, изпратил го там, ни разкри преголямото чудо: мощният син на коварния Кронос превърна го в камък. Смаяни ние стояхме от всичко, което се случи. [320] След като чудото стана по време на нашата жертва, Калхас веднага започна пророчески думи да ниже: «Вий, дългокоси ахейци, защо ли безмълвни стоите? Зевс промислител ни прати знамение твърде голямо; някога то ще се сбъдне и слава безсмъртна ще има. [325] Този змей колко врабченца изяде със тяхната майка — пиленца осем те бяха, а с майка си ставаха девет,
вернуться

20

Епитетът „градорушител, градове разрушаващ“ се дава рядко на Одисей. Тук се има пред вид обстоятелството, че Троя паднала чрез измисления от него план за дървения кон.