ЕНИО — богиня на войната, спътница на Арес.
ЕОЛ — 1. син на Хелен и нимфата Орсеида, цар на Магнезия, баща на Сизиф и Атамант, родоначалник на еолийците (VI, 154); 2. син на Посейдон и Арна, цар на остров Еолия, приятел на боговете, а по-късно бог на ветровете.
ЕОЛИЯ — легендарен остров, седалище на бога на ветровете Еол.
ЕПЕЙЦИ — първоначални жители на Елида.
ЕПИСТРОФ — 1. фокеец, син на Ифит, брат на Схедий (II, 517); 2. вожд на ализоните, съюзници на троянците (II, 856); 3. син на Евен, убит от Ахил (II, 692).
ЕРЕБ — тъмно място, което се намирало според Омир между земята и подземното царство на Хадес. През Ереб минавали душите на умрелите, за да стигнат в подземното царство.
В по-късни митове Ереб е божество, син на Хаос, съпруг на Нощта, баща на Ефир и Ден.
ЕРЕХТЕЙ — наричан още Ерихтоний, син на Хефест и Гея, възпитан от Атина Палада, атински цар.
ЕРИДА — дъщеря на Нощта, богиня на раздора, сестра и спътница на Арес.
ЕРИНИЯ — богиня на отмъщението, особено за убийство и престъпления против роднини, за клетвонарушение, но в някои случаи се явява и като враг на хората и ги подбужда към престъпление. Така ериниите се доближават до Ата и до мойрите. Омир говори ту за една, ту за няколко еринии.
ЕРИОПИДА — жена на Ойлей, майка на Аякс Ойлеев, мащеха на Медон.
ЕРИХТОНИЙ — 1. син на Дардан, баща на Трос, цар на Дардания (XX, 219); 2. син на Гея и Хефест, отъждествяван с Ерихтей (II, 547).
ЕТЕОКЪЛ — син на Едип и Иокаста (наричана още Епикаста), брат на Полиник, Антигона и Исмена.
ЕТИОПЦИ — митическо племе (= препърлени от Слънцето), които живеели по крайбрежието на океана.
ЕТОЛИЙЦИ — жители на областта Етолия в Средна Гърция.
ЕТРА — дъщеря на Питей, жена на Егей, майка на Тезей, пленница-слугиня на Елена.
ЕФИРА — 1. старото име на Коринт (VI, 125, 210); 2. град в Елида, отечество на епейците (II, 655; XI, 741);
3. град в Тесалия — неговите жители се наричат ефири (XIII, 301).
ЕХИНСКИ ОСТРОВИ — група острови в Йонийско море, които били натрупани около устието на река Ахелой като бодили на таралеж (Ехински острови значи Таралежови).
ЗАКИНТ — остров в Йонийско море срещу Елида.
ЗЕВС — син на Кронос и Рея, брат на Посейдон, Хадес, Хестия и Деметра, брат и съпруг на Хера, която му родила Арес, Илития, Хеба и Хефест, баща на Атина, на музите (майка Мнемозина), на Херакъл (майка Алкмена), на Персей (майка Даная), на Персефона (майка Деметра), на Минос и Радамант (майка Европа), на Афродита (майка Диона), на Пиритой (майка Иксиона), на Сарпедон (майка Лаодамия), на Аполон и Артемида (майка Лета), на Дионис (майка Семела); господар на небето и облаците, баща на хората и боговете, върховен бог.
ЗЕЛЕЯ — град в Троада, в полите на планината Ида, недалеч от устието на река Езеп, която се влива в Пропонтида (II, 824).
ЗЕФИР — западен вятър, представян като божество, син на Астрей и Еос (Зората), баща на Ахиловите коне Ксант и Балий от харпията Подарга.
ИДА — планина в Мала Азия, седалище на Зевс.
ИДЕЙ — 1. троянец, син на Дарес (V, 11, 20); 2. троянец, вестител и колар на Приам (III, 248; XXIV, 325 и др.).
ИДОМЕНЕЙ — син на Девкалион, внук на Минос, цар на Крит, един от първите герои на Троянската война.
ИКСИОН — цар на Тесалия, съпруг на Дия (Иксиона), баща на кентаврите от Нефела. След като убил своя тъст, той бил помилван от Зевс и приет на Олимп, но се опитал да съблазни Хера и затова бил наказан, като го привързали в подземното царство към едно вечно движещо се огнено колело.
ИЛ — син на Трос и Калироя, баща на Лаомедонт, брат на Ганимед и Асарак, основател на Илион (Троя). Неговата надгробна могила се намирала в полето пред Троя.
ИЛИОН — град Троя, наречен така по името на своя основател.
ИЛИТИЯ — богиня, която помага при раждането и праща родилните болки.
ИМБРОС — остров и град на него, наблизо до тракийското крайбрежие.
ИРИДА — вестителка на боговете, предимно на Хера. Явява се обикновено преобразена като друго лице: Полит (II, 791), Лаодика (III, 124). В по-късните митове тя е богиня на дъгата.
ИТАКА — малък остров в Йонийско море, родина и владение на Одисей.
ИФИАНАСА — дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, известна от по-късните митове като Ифигения.
КАВКОНИ — племе в Пафлагония.
КАДМЕЙЦИ — = тиванци.
КАЛИДОН — град в Етолия. В неговите околности станал ловът на калидонския глиган.
КАЛИДНИЙСКИ ОСТРОВИ — според едни това са Спорадските острови, според други — двата острова Лерос и Калимна, а според трети — един остров.
КАЛИКОЛОНА — хълм в полето пред Троя.
КАЛХАС, КАЛХАНТ — прочут гръцки гадател, син на Тестор, брат на Алкмаон.