ТРОАДА — област в Мала Азия, околността на град Троя.
ТРОИЛ — син на Приам и Хекуба.
ТРОС — 1. син на Ерихтоний и Астиоха, внук на Дардан, съпруг на Калироя, баща на Ил, Асарак и Ганимед, царувал в Троада (XX, 230); 2. син на Аластор, убит от Ахил
(XX, 462).
ТРОЯ — 1. главен град на областта Троада, наричан често Илион по името на основателя си Ил, син на Трос;
2. областта Троада. В околностите на град Троя се намира Троянската равнина между морето и града. В нея имало: свещен дъб, посветен на Зевс, споменаван често в „Илиада“; свещена смокиня или хълм на свещената смокиня; наблюдателен хълм; надгробна могила на Батией; надгробна могила на Ил; надгробна могила на Есиет, от която се виждал целият ахейски лагер; възвишение към брега на Хелеспонт; укрепление, издигнато от Атина и троянците, за да пази Херакъл от чудовището на морето; височина Каликолона (= Хубавият хълм).
УКАЛЕГОН — един от старците на Троя, който бил заедно с Приам на крепостната кула.
УРАНОС, УРАН — съпруг на Гея, изначален бог, олицетворява небето, баща на титаните, циклопите и сторъките.
ФЕНИКС — 1. баща на Европа, дядо на Минос и Радамант, синове на дъщеря му и Зевс (XIV, 321); 2. син на Аминтор, възпитател на Ахил (IX, 168, 223, 427, 607, 621 и др.).
ФЕРА — 1. град в Тесалия на Бебското езеро, столица на Адмет (II, 711); 2. град в Месения (IX, 151; V, 543).
ФЕРЕТИАД — = потомък или син на Ферес, тоест Евмел или Адмет.
ФИДИП — син на Тесал, брат на Антиф, потомък на Херакъл, вожд на войските от Калиднийските острови.
ФИЛАКА — град в Тесалия.
ФИЛЕИД — = син на Филей, тоест Мегес.
ФИЛОКТЕТ — син на Пеас и Демонаса, ахейски вожд, пристигнал от Мелибея в Тесалия и се присъединил към войските в Авлида със седем кораба.
ФЛЕГИЙЦИ — разбойническо племе в Тесалия.
ФОБОС — бог на бягството.
ФОРБАНТ, ФОРБАС — 1. цар на Лесбос, баща на Ахиловата пленница Диомеда (IX, 665); 2. троянец, баща на Илионей (XIV, 488).
ФРИГИЙЦИ — жители на малоазийската област Фригия, преселени от Тракия.
ФТИЯ — страна и град в Тесалия, владение на Пелей, бащата на Ахил.
ХАДЕС — 1. син на Кронос и Рея, брат на Зевс, Посейдон, Хера, Деметра и Хестия, бог на подземното царство, съпруг на Персефона 2. подземно царство.
ХАЛИЗОНИ — жители на крайморска страна, по-късно наречени халиби или халдеи.
ХАЛКИДА — 1. град и планина на остров Евбея (II, 597);
2. град в Етолия (II, 537).
ХАРИТА — жената на Хефест.
ХАРИТИ — дъщери на Зевс и океанидата Евринома, божества на красотата и радостта, спътници и другарки на Афродита. В „Илиада“ се споменава името на най-младата харита Пазитея (XIV, 269).
ХАРПИИ — митични чудовища, богини на бурите. Според Омир и Хезиод те били с красиви лица, а трагиците ги представят като грозни стари жени с уши на мечка, с извит клюн и нокти, с тяло на ястреб.
ХЕБА — дъщеря на Зевс и Хера, съпруга на Херакъл, богиня на младостта, често прислужва на боговете.
ХЕКАМЕДА — дъщеря на Арсиной от Лесбос, пленница на Нестор.
ХЕКТОР — син на Приам и Хекуба, съпруг на Андромаха, баща на Астианакс, най-храбрият троянец.
ХЕКУБА, ХЕКАБА — дъщеря на фригийския цар Димант, сестра на Азий, съпруга на Приам.
ХЕЛЕН — 1. син на Приам и Хекуба, прочут троянски прорицател (VI, 76 и др.); 2. син на Енопион, убит от Хектор (V, 707).
ХЕЛЕСПОНТ — Дарданелският проток.
ХЕЛИКОН — планина в Беотия, посветена на Аполон и музите.
ХЕРА — дъщеря на Кронос и Рея, сестра и съпруга на Зевс, майка на Арес и Хефест, на Илития и Хеба.
ХЕРАКЪЛ — син на Зевс и Алкмена, съпругата на Амфитрион, прочут с големи подвизи.
ХЕРМЕС — син на Зевс и Мая, вестител на боговете, помощник на хората в търговията и придобиването на богатства.
ХЕРМИОНА — 1. дъщеря на Менелай и Елена, съпруга на Неоптолем (III, 174); 2. град в Арголида с храм на Деметра (II, 560).
ХЕФЕСТ — син на Зевс и Хера, бог на огъня и всички изящни изкуства, куц, едър и грозен.
ХИАДИ — група звезди, разположени пред съзвездието Овен, почитани като нимфи на влагата, която носи плодородие.
ХИМЕРА — чудовище, родено от Тифон и Ехидна, с глава на лъв, тяло на коза и опашка на дракон, убита от Белерофонт.
ХИПАС — 1. троянец, баща на Харопс и Сок (XX, 450);
2. баща на Аписаон от Пеония (XVI, 348); 3. баща на гръцкия вожд Хипсенор (XIII, 411).
ХИПЕРЕНОР — син на Пантой, брат на Полидамант и Евфорб, убит от Менелай.
ХИПЕРЕЯ — извор в Тесалия.
ХИПОДАМИЯ — 1. дъщеря на Анхиз, сестра на Еней, съпруга на Алкатой (XIII, 429); 2. съпруга на Пиротой, майка на Полипет (II, 742); 3. името на Бризеида, дъщерята на Бриз, пленницата на Ахил (I, 184).
ХИПОКООНТ — роднина и другар по оръжие на тракийския цар Резос.
ХИПОЛОХ — 1. син на Белерофонт, брат на Изандър и Лаодамия, баща на Главк (VI, 144, 206); 2. син на Антимах, убит от Агамемнон (XI, 122, 145).