Илиада [bg]

толкова ние години ще водим войната за Троя:
широкодрумния град на десетата чак ще превземем.»
Тъй ни говореше Калхас и днеска това се изпълва. [330]
Всички вий, медноколенни ахейци, от бягство се спрете,
докато дружно превземем прочутия град на Приама.“
Каза така и аргийци започнаха силно да викат.
Целият стан заехтя от високата мъжка гълчава.
Хвалеха шумно словата на цар Одисея божествен. [335]
Нестор, геренският конник, тогава така им продума:
„Истина! Вие приказвате като деца неразумни,
нямащи никаква грижа за хода на лютата битка.
Нашите верни съюзи и клетви къде ще останат?
Биха във огън изтлели съвети и замисли мъдри, [340]
жертви с несмесено вино и наши обети за вярност.
Спорим напразно със думи отдавна, а още не можем
средство добро да намерим, макар да сме тука от дълго.
Сине Атреев, със воля желязна, тъй както по-рано,
тръгвай да водиш аргийци във кървави, яростни битки! [345]
Трябва със смърт да накажеш един или двама ахейци,
тайно замислящи друго: те няма успех да постигнат.
Няма към Аргос да тръгнем, преди да узнаем самички
вярно ли или лъжовно ни Зевс обещание даде.
Казвам открито, че властният Зевс ни предрече успехи [350]
в оня ден, в който аргийци потеглиха с кораби морски,
носейки смърт неизбежна, разруха за всички троянци:
мълния хвърли отдясно21 и верни поличби ни прати.
Ето защо нека никой не бърза да плува за в къщи,
без да е спал във леглото с жената на някой троянец, [355]
без да е сам отмъстил за скръбта и плача за Елена.22
Ако ли някой желае тъй много дома да се върне,
само до кораба хубавопалубен да се докосне,
той ще намери по-рано от всички позорната гибел.
Сам ти, Атриде, обмисляй добре, но и другите слушай! [360]
Има значение моята дума, която ще кажа.
Ти раздели и групирай войските по род и по племе,
род да подкрепя рода си и племето — своето племе.
Ако постъпиш така и ахейците теб те послушат,
ти ще узнаеш за всеки войник и водач на войските [365]
кой е страхлив и юначен, че битка ще водят за свои.
Също дали и града не ще вземеш по Зевсова воля
или от страх на мъжете и липса на опитност в боя.“
Властният цар Агамемнон така отговори на Нестор:
„Старче, ти пак надминаваш в съвета чедата ахейски! [370]
Татко наш Зевсе, богиньо Атина и ти, Аполоне,
десет такива ахейци съветници мъдри да имах,
щеше веднага да падне градът укрепен на Приама,
с устрем превзет и разсипан от нашите мощни десници.
Егидодържецът Зевс ми изпрати нещастия щедро, [375]
тъй като той ме захвърли във разпри и спорове празни.
Двамата ние с Ахила се скарахме зле за момата
с думи враждебни; и пръв аз подхванах, жестоко разсърден.
Но ако някога двама отново съгласие стигнем,
няма да има отсрочка на злото за всички троянци. [380]
Хайде вървете на обед, а после борбата ще почнем.
Копие нека си всеки наостри и щит си приготви,
всеки добре да нахрани сега и конете си бързи,
всеки добре да притегне за бой колесницата здрава,
целия ден непрестанно да водим омразната битка, [385]
тъй като няма почивка да има дори и за малко,
докато нощ не настъпи, да спре яростта на мъжете.
Върху гърдите на всекиго ремъкът жилав на щита
в пот ще прогизне, ръката от копие ще отмалява,
конят му в пот ще се къпе, летящ с колесница блестяща. [390]
Щом забележа, че някой отстъпи далече от боя,
искайки скрит да остане край витите кораби в стана,
няма грабливите птици и псетата той да избегне.“
Каза и почнаха дружно аргийците силно да викат,
както вълните бучат, в канарата крайбрежна разбити, [395]
щом като вятърът Нот ги надигне; вълните не спират,
вихри различни ги вият и в разни посоки ги тласкат.
Станаха и се разпръснаха всички към кораби гладки,
огън запалиха в стана, започнаха те да обядват.
Всеки принасяше жертва на някой почитан безсмъртен, [400]
молейки сам да избегне смъртта във кипящата битка.
Мощният цар Агамемнон принесе във жертва на Зевса
бик угоен петгодишен, отгледан за бога всевечен.
Свика при себе си всички най-знатни ахейски стареи:
първо разумния Нестор и властника Идоменея, [405]
после Аяксите двама и храбрия син на Тидея,
шести герой Одисея, по разум подобен на Зевса.
Цар Менелай гръмогласен дойде без покана при него:
знаеше колко се грижи в душата си брат му обичан.
Те край бика се събраха, зърна ечемичени взеха. [410]
Мощният цар Агамемнон започна така да се моли:
„Славен, велик, чернооблачен Зевсе, живеещ в ефира!23

21

При знамения дясната страна била смятана за благоприятна, а лявата — за неблагоприятна.

22

Гръцкият текст може да се тълкува двояко: „Скръбта и плача на Елена“ — предполага се, че Елена се разкайва за своята постъпка и страда, и „Скръбта и плача за Елена“ — това са страданията на елините след грабването на Елена.

23

Древните гърци смятали, че въздушният пласт се състои от гъст слой, наречен аер, а над него се намират етер, ефир. Хората дишат аер, а боговете — етер.