Илиада [bg]

Слънцето нека не зайде и мрак не покрие земята,
докато аз не съборя двореца опушен24 Приамов,
докато не изгоря и вратите му с огън стихиен, [415]
бронята върху гърдите на Хектор догде не разкъсам
с копие медно и много другари наблизо до него,
паднали ничком в прахта, не загризат във ужас земята.“
Каза така, но Кронид не поиска сега да го чуе:
жертвите само прие, а засили бедите несносни. [420]
Щом се помолиха, ръснаха печен ечмик едрозърнест,
жертвите първо свалиха, заклаха и сръчно одраха.
После бедрата отрязаха, с пласт тлъстина ги покриха,
двоен слой туриха вещо и сетне над него месото.
Всичко това изгориха на клони безлистни и сухи. [425]
С шишове сложиха дроба, сърцето над огън разпален.
Щом изгориха бедрата, изядоха дроба, сърцето.
Дребно нарязаха другото, внизаха в шишове остри,
много усърдно изпекоха, тутакси всичко свалиха.
След като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка. [430]
Никой от нищо лишен не остана на пира им равен.
Свойта охота за вино и ядене щом утолиха,
Нестор, геренският конник, започна така да говори:
„Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон!
Повече тука не бива бездейни да бъдем; не трябва [435]
още да бавим делата, които сам бог ни възлага.
Хайде сега глашатаите на меднобронни ахейци
бързо войската да свикат при нашите кораби вити,
ние задружно да тръгнем из стана обширен ахейски,
да поощрим незабавно бойците за лютата битка.“ [440]
Каза. И мощният цар Агамемнон послуша съвета.
Тутакси прати вестители красноречиви да идат
с вик гръмогласен за бой да зоват дългокоси ахейци.
Почнаха те да ги свикват и всички се сбраха веднага.
Заедно с цар Агамемнон царете, потомци на Зевса, [445]
бързаха строя да стегнат. Сред тях се яви и Атина,
носейки скъпата, вечно нетленна, безсмъртна егида.
Горе се вееха нейните златни сто чудни пискюла,
дивно изплетени всички и струваха по хекатомба.25
С нея блестейки, Атина обходи войските ахейски [450]
да ги застави да тръгнат. И всекиму вдъхна в сърцето
смелост голяма да влезе във боя и сам да воюва.
Битката стана за тях по-желана от пътя обратен
с гладките кораби право към тяхната свидна родина.
Както пожар всепоглъщащ изгаря горите просторни [455]
върху планинското било и огънят свети далече,
тъй от доспехите медни, когато войската вървеше,
яркият блясък премина ефира и стигна небето.
Както ята многобройни на някои прелетни птици,
жерави, гъски или дългошиести лебеди бели, [460]
в тучна ливада във Азия, там край реката Каистър,
хвъркат насам и натам, със крилете си радостно пляскат,
с крясък се спускат надолу и цяла ливадата еква,
тъй племената ахейски от кораби и от палатки
шумно поеха в полето на бистрия, буен Скамандър: [465]
страшно затътна земята от хората и от конете.
Толкова хиляди бяха в полето сега при Скамандър,
колкото много листа и цветя избуяват напролет.
Както огромни рояци от нагли мухи насъбрани
хвъркат с бръмчене навред из овчарските ниски кошари [470]
пролетно време, когато ведрата се пълнят със мляко,
тъй се стълпиха в полето за бой дългокоси ахейци,
жадни без жал да погубват троянските бойни редици.
Както мъжете козари разделят стадата си лесно,
щом се размесят козите, когато отиват на паша, [475]
тъй пълководците лесно строиха войските ахейски
в битка да тръгнат. А цар Агамемнон сред всички блестеше,
в погледа и във главата подобен на Зевс гръмовержец,
в кръста — на лютия Арес, в гърдите — на бог Посейдона.
Както сред стадо говеда бикът е най-личен от всички, [480]
пръв отдалеч се познава веднага сред сбраните крави,
точно такъв Агамемнон по воля на Зевса бе станал,
рязко отличен от всички пръв сред герои прочути.
Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски,
вий сте богини и бивате вредом, и знаете всичко, [485]
ние пък чуваме само мълвата и нищо не знаем!
Хайде кажете кои са царе и водачи данайски!
Всички не бих изброил, нито бих изредил имената,
даже да имах по десет отлични уста и езика,
даже да беше гласът ми най-силен, сърцето ми медно! [490]
Вий, дъщери олимпийски на егидодържеца Зевса,
хайде спомнете ми колко дойдоха при Троя свещена.
Ще назова аз водачите с техните кораби само.
Смелите вождове на беотийците бяха петима:
Аркесилай, Пенелей, Протоенор и Клоний със Леит. [495]
Те обитаваха Хирия и камениста Авлида,
Схена и Скола, дори Етеона, със урви известен,
Теспия, Грея и с много обширни поля Микалеса.
Други от тях обитаваха Харма, Илесий, Еритра,

24

Дворецът бил опушен от огъня, с който бил осветяван вечер.

25

Търговията била разменна. Цената хекатомба (сто вола) била твърде висока. Една робиня се купувала обикновено за четири вола.