Илиада [bg]

Музо, кажи ми, кой беше най-храбър от всички ахейци,
кой бе с най-буйни коне от дошлите с Атридите храбри?
Евмел, потомък на Ферес, бе с двойка най-яки кобили,
стройни и вихрено бързи, подобни на птици крилати,
двете напълно еднакви на ръст, и на цвят, и на възраст.
[765]
Сребърнолъкият бог Аполон във Перея отхрани
двете кобили, които докарваха бягство във боя.
Между мъжете най-храбрият беше Аякс Теламонов,
докато още Ахил се гневеше — Ахил бе по-храбър:
първи му бяха конете, които го носеха в битки.
[770]
Ала сега той седеше при витите кораби в стана,
страшно разсърден на цар Агамемнон, водач на войските;
около стръмния бряг на морето бойците бездейни
хвърляха дискове, копия дълги, стрели за забава.
Край колесниците спрени, конете им кротко ядяха
[775]
целина блатна най-сочна и сладка за тях детелина.
Частите на колесниците, плътно покрити, лежаха
скрити в палатките царски; войските с тъга за водача
скитаха вредом из стана, не влизаха вече във битки.
Тръгна войската и сякаш пожар се развихри в полето.
[780]
Както земята застенва, щом Зевс, разярен гръмовержец,
грозно бичува със мълния около Тифон местата,
гдето е, казват, направил леглото на клетия Тифон,
тъй под нозете ахейски страхотно застена земята,
щом те потеглиха. Минаха скоро полето открито.
[785]
Вихрено бърза Ирида вестител дойде при троянци,
пратена с вести тревожни от егидодържеца Зевса.
Там пред двореца Приамов голямо събрание стана:
заедно всички стояха — и стари, и млади троянци.
Вихрено бърза Ирида наблизо застана и каза,
[790]
уподобена напълно по глас на Полита Приамов,
който бе пъргавоног съгледвач на троянци; следеше
все от високата гробна могила на цар Есиета,
дебнещ кога ще потеглят ахейци от кораби вити.
Образ Политов приела, Ирида продума тогава:
[795]
„Старче ти винаги твърде обичаш безкрайните речи,
както по време на мир; ала днеска войната бушува.
Често съм влизал във лютите битки с мъжете враждебни,
ала такава и толкова много войска не съм виждал:
хиляди, както листата в гората и пясъка морски,
[800]
вече настъпват в полето, борба да завържат пред Троя.
Хекторе, аз те съветвам усърдно така да постъпиш:
много съюзници има в големия град на Приама,
разни езици говорят далечните хора събрани.
Всеки да бъде началник на тези, които предвожда,
[805]
своите хора във строй да нарежда и води във битка.“
Тъй каза. Хектор можа да познае гласа на Ирида.
Скоро съвета разпусна; поеха за свойте доспехи,
цялата порта отвориха, с устрем забърза войската —
колесничари, пешаци; и шум неизказан се вдигна.
[810]
Има висока могила, не много далече от Троя,
нейде в полето, която се лесно обхожда от всички.
Смъртните хора я просто наричаха хълм Батиея,
а боговете безсмъртни — могила на бърза Мирина.
Там се строиха троянци със свойте съюзници верни.
[815]
Вожд на троянците бе шлемовеецът славният Хектор,
син на Приама; мнозина най-смели се готвеха вече
заедно с него да влязат със копия остри във боя.
Вожд на дарданците беше известният син на Анхиза,
царят Еней — от Анхиз го роди Афродита блестяща:
[820]
беше богинята спала със смъртен сред урви на Ида.
Дружно с Еней ги предвождаха двамата Антенориди:
вожд Архелох с Акаманта, изкусни във всякакви битки.
Всички, живеещи мирно в Зелея и близо до Ида,
бяха богати и пиеха черна вода от Езепа,
[825]
тези троянци предвождаше Пандар, синът Ликаонов.
Сам Аполон далнострелец лък даде на светлия Пандар.
Всички, живеещи в град Адрестея, в земята Апеса,
в град Питиея и чак в планината висока Терея,
водеха Адраст и Амфий, облечен във ленена броня,
[830]
двамата сина на Меропс, прочутия цар перкосийски,
който бе вещ предсказател за всичко и спираше строго
своите рожби да тръгнат на страшна и пагубна битка.
Те не го чуха, защото ги тласкаше черната гибел.
Тези, които живееха около Практий, в Перкота,
[835]
в Сест, и в Абид, и далече в божествена древна Арисба,
водеше Азий Хиртаков, прославен водач на мъжете,
Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти
чак от далечна Арисба и чак от реката Сел’еент.
Водеше цар Хипотой племе с копие силно пеласги,
[840]
тези, които живееха сред плодородна Лариса,
тях ги предвождаха в бой Хипотий със Пилей войнолюбец,
двамата сина на Лет пеласгийски, потомък Тевтамов.
А пък Пейрой с Акаманта предвождаха всички тракийци,
мирно живеещи близо покрай Хелеспонт бързотечен.
[845]
Вождът на копиеборци кикони бе смелият Евфем,
син на Трезена, потомък на Кея, отхранен от Зевса.
Водеше храбро Пирехъм пеонците с лъкове вити,
с чест обитаващи град Амидон до широкия Аксий,
който разлива води превъзходни далеч по земята.
[850]
Силният вожд Пилемен от Енетия, гдето се въдят
мулета диви, доведе безброй пафлагонци юначни.
Те населяваха Китор, живееха мирно във Сесам,
имаха хубави къщи навред край реката Партений,
в Егиал, сред Еретина висока и още във Кромна.
[855]
Одий и с него Епистроф доведоха тук ализони
чак от далечна Алиба, където сребро се добива.
Мизи начело със Хромий и Еном, вещ птицегадател,
ала чрез птиците той не отбягна най-черната гибел.
Падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,
[860]
който във нея погуби и други отлични троянци.
Форкис с Асканий божествен доведоха фриги при Троя
чак от Аскания: искаха в стръвната битка да влязат.
А пък меонци предвождани бяха от Местъл и Антиф,
рожбите на Талемен и на езерна нимфа Гигея:
[865]
водеха в боя меонци, родени при Тмол недостъпен.
Наст бе водач на карийци, известни със говор незвучен,
имащи къщи в Милет, край Фтирон, планината гориста,
и край реката Меандър, по стръмното било Микале.
Наст с Амфимах ги предвождаха дружно във всякакви битки,
[870]
Наст с Амфимах, синове именити на вожд Номиона.
Както момиче нагизден със злато, Наст влизаше в боя.
Глупчо! Това не отблъсна от него ужасната гибел:
падна в реката, убит от ръцете на внука Еаков,
който му златото взе и отнесе във своята шатра.
[875]
А Сарпедон със почтения Главк пък доведе ликийци
чак от далечната Ликия, негде от Ксант бързотечен.30