Илиада [bg]

ТРЕТА ПЕСЕН КЛЕТВИ ТЕЙХОСКОПИЯ ЕДИНОБОРСТВО МЕЖДУ ПАРИС И МЕНЕЛАЙ

След като двете войски се строиха със свойте водачи,
вкупом троянци се спуснаха с крясък и шум като птици;
също тъй грак се понася от жерави горе в небето,
бягащи вече от зимата и дъждовете проливни;
с писък високо летят към далечни води океански,31 [5]
носейки само убийство и смърт за мъжете пигмеи;32
призори щом срещу тях се отправят във битка жестока.
А пък ахейците тръгнаха мълком, но дишаха ярост,
пълни с гореща решимост във бой да се бранят взаимно.
Както мъгла в планините от южния вятър се стеле, [10]
лоша за клети овчари, по-мила от нощ за крадеца —
виждащ пред себе си само пространство на хвърлей със камък,
тъй се надигна и прах от краката, когато вървяха:
че бързешком прекосяваха пеши полето просторно.
Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, [15]
сам Александър божествен излезе пред всички троянци
с кожа пантерска през рамо, с извития лък и със меча,
горд пред войските размахващ две копия с върхове медни,
всеки най-храбър аргиец приканваше в битка открита
с него да влезе и страшно сражение двама да почнат. [20]
Цар Менелай гръмогласен, когато видя Александра
дръзко да ходи със крачки широки край свойте войници,
той като лъв се зарадва, попаднал на хубава плячка —
дива планинска коза или едър елен виторожец.
Гладен отдавна, лъвът стръвно своята жертва разкъсва, [25]
даже и погнат от кучета бързи и яки младежи.
Тъй Менелай се зарадва, когато съзря Александра,
силно жадуващ виновника сам да накаже пред всички.
От колесницата скочи с доспехите в миг на земята.
Щом Александър видя Менелая, любимец на Арес, [30]
в първите бойни редици, сърцето му в ужас изтръпна.
Той се отдръпна към свойте другари, смъртта да избегне.
Както човек сред планински усои, змия щом съгледа,
мигом отстъпва и цялото тяло от страх му трепери,
хуква назад и лицето му бледност мъртвешка покрива, [35]
тъй Александър веднага се сгуши сред горди троянци,
смъртно изплашен от цар Менелая, любимец на Арес.
Хектор щом Париса зърна, обидни му думи надума:
„Парис нещастен, на вид само хубав, женкар, прелъстител!
Де да не беше се раждал, да беше загинал неженен! [40]
Бих предпочел аз това и по-харно било би за тебе,
вместо да бъдеш тъй много презиран и мразен от всички!
Даже осмиват те вече ахейците къдравокоси:
доблестен вожд са те смятали заради твоята външност,
ала в душата си нямаш ти никаква сила и смелост! [45]
Щом си бил толкова войнствен, защо ти преплава морето
с нашите кораби, свика за поход любими другари,
стигна при чуждото племе, защо отдалече доведе
чудно красива Елена, снаха на прочути герои:
мъка безмерна за твоя баща, за града, за народа, [50]
за враговете ни радост, позор неизказан за тебе.