Илиада [bg]

Как не можа да дочакаш ти цар Менелай гръмогласен?
Щеше да видиш чия тъй цветуща съпруга владееш!
Хубост, и къдри, и цитра — със тях Афродита дарява,
няма на теб да помогнат, когато в праха се търкулнеш. [55]
Ала троянци са много страхливи: те иначе щяха
с камъни да те пребият за злото, което им стори.“
Богоподобният цар Александър така му отвърна:
„Хекторе, ти ме похули със право и както заслужих!
Винаги твойто сърце е подобно на остра секира, [60]
дето разсича дърво, щом добър дърводелец изкусно
дяла за кораба кил и замахва със брадвата силно,
тъй е упорно и твърдо сърцето в гърдите ти мощни.
Но не упреквай у мене любимия дар Афродитин,
ти даровете прочути на бога недей да отхвърляш, [65]
нам боговете ги дават, самичък ги никой не взема.
Щом ти желаеш сега с неприятеля аз да воювам,
нека във кръг да насядат троянци и също ахейци,
точно в средата изкарайте цар Менелая и мене,
за да се бием сами за Елена и всички богатства. [70]
Който от нас победител излезе и бъде по-храбър,
нека жената със тия богатства да води във къщи.
Мир като сключите вие и клетви за вярност дадете,
мирно живейте във плодната Троя, те нека отплуват
в Аргос, прочут със коне, и в Ахея — с жени най-красиви.“ [75]
Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи.
Точно в средата излезе, със копие медно в ръката
почна да спира войските и всички се спряха веднага.
А дългокоси ахейци изопваха лъкове вече,
да го уцелят готови и с камъни да го замерват. [80]
Мощният цар на мъже Агамемнон високо извика:
„Спрете, аргийци! Не стреляйте вие, ахейски младежи!
Сам пожела да говори на нас шлемовеецът Хектор.“
Тъй рече. Спряха ахейци да стрелят и млъкнаха мигом.
Хектор тогава на двете строени войски заговори: [85]
„Слушайте вие, троянци и медноколенни ахейци,
думите на Александра, виновник за нашата свада.
Той настойчиво предлага троянци и също ахейци
свойте красиви доспехи сега на земята да сложат.
В центъра двамата с цар Менелая, любимец на Арес, [90]
битка да почнат сами за Елена и всички богатства.
Който от тях победител излезе и бъде по-храбър,
нека жената със тези богатства да води във къщи.
Другите мир нека сключим и клетва за вярност положим!“
Каза така и останаха всички дълбоко смълчани. [95]
Цар Менелай гръмогласен отправи им думи такива:
„Чуйте и мене сега! Най-жестока ме мъка терзае.
Мисля, че време е вече, троянци, и ние, ахейци,
мир да постигнем най-сетне, че много злини претърпяхте,
тях ги създаде вината на Парис и моята ярост. [100]
Който от двама ни има отсъдена смърт от съдбата,33
нека погине, а другите в сговор и мир заживейте!
Агнета две донесете за Слънцето и за Земята:
бяло и черно, а трето сами ще заколим за Зевса.
И доведете ни царя Приам, тука клетва да стори, [105]
тъй като има деца вероломни и много неверни,
да не престъпят с надменност приетите клетви на Зевса:
винаги младите имат сърце лекомислено, дръзко.
Ако ли старец е с тях, той напред и назад ще обглежда,
двете страни как да имат взаимна изгода и полза.“ [110]
Тъй каза. И възликуваха всички ахейци, троянци,
лумна надежда у тях да отдъхнат от лютата битка.
Спряха конете в редици и скочиха от колесници,34
свойте доспехи свалиха и сложиха върху земята
толкова близо, че малко поле там остана свободно. [115]
Хектор веднага двамина вестители прати във Троя
агнета две да докарат и тука Приам да повикат.
Цар Агамемнон във същото време проводи Талтибий
в стана да иде при витите кораби, агне да вземе.
Той се завтурна, послушен на цар Агамемнон божествен. [120]
При белоръка Елена със вести отиде Ирида
в образа на Лаодика, прекрасна Еленина зълва,
вярна съпруга на цар Хеликаон, сина Антеноров,
първа по хубост сред всичките щерки на царя Приама.
В стаята беше Елена и везана тъкан тъчеше, [125]
пурпурна, двойна,35 в която втъкаваше многото мъки
на конеборци троянци и меднохитонни ахейци,
дълго за нея понасящи удари тежки от Арес.
А бързонога Ирида наблизо застана и рече:
„Мила невясто, ела да погледнеш дела чудновати [130]
на конеборци троянци и меднохитонни ахейци!
Тези, които взаимно се требеха върло доскоро,
цели отдадени с ярост на гибелни битки в полето,
днес мълчаливо стоят и войната напълно е спряла,
с щитове те се подпират, в земята са копия вбили. [135]
Сам Александър Приамов и цар Менелай гръмогласен
единоборство за тебе ще почнат със копия дълги:

33

Съдбата (на гръцки Мойра) се смята всесилна богиня. На нея се подчиняват дори боговете. Според митологията мойрите (на латински парки) са три: Клото — държи хурката със златна и сребърна прежда за щастливите и с овча вълна или кълчища за нещастните; Лахезис — преде нишката, а пък Атропос я прерязва.

34

Омировите герои влизат в сражение с колесница, която има две колела и е запрегната с два коня. Към двата коня понякога има и трети (логой). На дясната страна в колесницата стои боецът, а на лявата — возачът. В онова време не е имало ездачи.

35

Поетът има пред вид особен плащ, голям и премятан два пъти през рамо, обикновено червен и с украса — геометрически фигури или животни.