Илиада [bg]

на победителя в боя ще бъдеш любима съпруга.“
Каза Ирида, в душата й сладостни чувства събуди
към Менелая, към родния град и родители свидни. [140]
Бързо Елена заметна главата си с було сребристо,
тръгна от своята спалня, проливайки горестни сълзи.
Заедно с нея вървяха и две дългополи слугини:
Етра, Питеева щерка, и голямоока Климена.
Скоро дойдоха до мястото, гдето са Скейските36 порти. [145]
Мъдрият Укалегон с Антенора на кулата бяха
заедно с царя Приама, и Пантой, и с брат им Тимета,
заедно с Лампа, със Клития, с храбрия Хикетаона.
Тези старейшини горе над Скейските порти седяха.
Старост отдавна им пречеше в лютите битки да влизат, [150]
ала отлични оратори бяха, тъй както щурците,37
сгушени в шумата, гдето най-сладостни звуци занизват.
Там нависоко седяха такива троянски водачи.
Щом те видяха Елена към кулата вече да идва,
тутакси думи крилати взаимно си казаха тихо: [155]
„Нека не съдим троянци и медноколенни ахейци,
че за такава жена те отдавна понасят неволи!
Страшно прилича по свойто лице и снага на богиня!
Ала макар и такава, тя нека дома си отплува,
повече да не остава за нас и децата ни гибел.“ [160]
Тъй си говореха те. А Приам с глас повика Елена:
„Чедо обично, щом тук си дошла, приседни ти до мене,
за да си видиш и прежния мъж, и роднини, и близки.
Ти си невинна за мен, боговете са само виновни,
дето подтикнаха тази плачевна война със ахейци. [165]
Хайде сега назови ми по име героя огромен,
кой ли е този ахеец така благороден и снажен?
С цяла глава по-високи и други съзирам, обаче
нивга с очите си аз не съм виждал друг толкова хубав,
толкова горд и достоен: на цар по осанка прилича.“ [170]
Дивната между жените Елена така му отвърна:
„Мили ми свекре, боязън и почит дълбоко ми вдъхваш!
Трябваше грозната смърт да ме грабне тогава, когато
заедно с твоя син тръгнах, оставила къща и братя,
също и щерка невръстна, и дружки любими, цветущи. [175]
Ала не стана така и сега се стопявам от сълзи.
Всичко поред ще ти кажа, което ме питаш, разпитваш.
Този е син на Атрея, великият цар Агамемнон:
не само вещ властелин, но и копиеборец прославен.
Девер на мен, кучеоката, беше. Но някога беше!“ [180]
Тъй каза. А възхитеният старец Приам заговори:
„Сине блажен на Атрея, любимец щастлив на безсмъртни!
Много ахейски герои ти имаш изцяло подвластни.
Някога ходих във Фригия, твърде богата със грозде,
там аз видях многобройни фригийци с коне вихрогонни, [185]
по-рано славен народ на Отрей и Мигдон богоравен.
Сбрани стануваха те край брега на реката Сангарий.
Бях им съюзник доверен и заедно с тях се сражавах,
щом се явиха сами амазонките мъжеподобни.
Ала фригийците бяха по-малко на брой от ахейци.“ [190]
Старецът пак заразпитва, когато видя Одисея:
„Чедо обично, кажи ми какъв е и онзи ахеец.
С цяла глава е по-нисък от цар Агамемнон Атреев,
но по-широк ми изглежда във гръдния кош и в плещите.
Свойте доспехи е сложил сега на земята кърмилка, [195]
както овен обикаля военния строй на мъжете.
Той ми напълно прилича на силен овен гъсторунен,
който обхожда голямото стадо овце белорунни.“
А пък Елена, родена от Зевса, така му отвърна:
„Този е син на Лаерта, герой Одисей хитроумен, [200]
който израсна в земята на стръмния остров Итака.
Всякакви хитрости знае и много разумни съвети.“
Мъдрият цар Антенор проговори така на Елена:
„Жено, наистина твоите думи са верни напълно.
Някога тука пристигна при нас Одисей богоравен. [205]
Пратеник беше за теб с Менелая, любимец на Арес.
Аз ги приех като гости и в къщи ги щедро гощавах.
Тяхната външност и мъдрост можах да изуча отблизо.
Щом се изправеха двама сред много събрани троянци,
цар Менелай бе по-личен с плещите си твърде широки, [210]
щом като седнеха, цар Одисей по-величествен беше.
Ала когато пред всички занизаха думи и мисли,
славният цар Менелай заговори свободно и бързо,
кратко, но ясно и точно, понеже не беше бъбривец,
ни празнословец, макар на години да беше по-малък. [215]
Щом се надигна обаче пред нас Одисей хитроумен,
мълком застана, погледна, очите заби към земята;
той не размахваше важно насам и натам своя жезъл,
без да помръдне, стоеше, подобен на прост говорител.
Би го помислил човек за сърдит и дори скудодумен. [220]
Ала когато изкара гласа си могъщ из гърдите,
думи се сипнаха сякаш от бурни виелици снежни.
Смъртен тогава не би пожелал с Одисей да се мери.
Ний не се чудехме вече на образа на Одисея.“

36

Скейските порти се намирали в западната част на градската стена. През тях излизали за бойното поле и за лагера на ахейците. Над вратите имало кула, от която наблюдавали бойното поле. Скейските порти се наричали още Дардански.

37

Някои тълкуватели смятат, че тук под „щурци“ се разбира особен вид насекоми, които са вече изчезнали.