Илиада [bg]

много сърдита на Зевса, обзета от злоба свирепа.
Хера не скри във сърцето си своята ярост и викна:
„Зевсе Крониде безсрамен, какви ми ти думи надума? [25]
Мигар желаеш да сториш труда ми напразен, несвършен?
В пот се обливах обилно, сама изморих си конете,
свиквайки тази войска — за Приам и децата му гибел.
Действувай! Всичките други безсмъртни това не желаем.“
Облакосборецът Зевс й отвърна със тежка въздишка: [30]
„Клета, какво ли Приам и децата на царя Приама
толкова лошо ти правят, че тъй упорито желаеш
чак до основи да сринеш града им, красиво иззидан?
Ако би влязла през портите и през стените на Троя,
ти би изяла сурови Приама, децата на царя, [35]
още и всички троянци — така би смирила гнева си.
Действувай, както си искаш! Но нашата свада голяма
нека не стане опасна вражда между мене и тебе.
А ще ти кажа и друго, което добре да запомниш:
ако и аз пожелая в гнева си град някой да срина, [40]
в който живеят щастливо герои, любими на тебе,
моята ярост недей да възпираш, свободен да бъда.
Аз ти предадох града неохотно, макар без принуда.
Колкото има под слънцето и под звездите небесни
селища върху земята, в които живеят човеци, [45]
Троя свещена за мойто сърце е най-скъпа от всички,
също Приам и народът на копиеборец Приама.
Никога моят олтар не остана без щедра гощавка,
без възлияние, нито без пушек: това е дарът ни.“
А волооката властница Хера така отговори: [50]
„Има три града известни, които най-много обичам:
Аргос безводен, и Спарта, и широкодрумна Микена.
Сам разруши ги, когато ти станат омразни в душата.
Няма във тяхна защита да идвам и няма да преча.
Ако дори се противя и тебе възпра да ги срутиш, [55]
пак няма нищо да сторя, понеже си много по-силен.
Само не бива трудът ми несвършен сега да остане,
тъй като аз съм богиня, родът ми е с твоя еднакъв.
Хитрият Кронос ме първа създаде и с двойна ме почит
щедро дари: със рода си и твоя съпруга да бъда. [60]
Ти пък, Крониде всевластен, над всички безсмъртни царуваш.
Нека и двамата днеска така си отстъпим взаимно —
Хера на Зевса, а Зевс пък на Хера, и всички безсмъртни
ще ни последват. Накарай Атина веднага да влезе
в тежката битка сред всички троянци и всички ахейци. [65]
Нека подбуди троянците първи да почнат коварно
клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“
Каза. И чу я бащата на хората и боговете.
Тутакси думи крилати продума на мъдра Атина:
„В стана троянски и в стана ахейски иди незабавно! [70]
Хитро накарай троянците първи да почнат коварно
клетвите да нарушават към славните в боя ахейци.“
Тъй рече Зевс и подбуди Атина, отдавна готова.
Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски,
както звездата, която синът на лукавия Кронос [75]
праща поличба на всички моряци или на войските,
ярка звезда, от която се пръскат лъчи многобройни.
Точно такава Атина Палада слетя на земята
между войските. Когато я зърнаха, ужас обхвана
там конеборци троянци и медноколенни ахейци. [80]
Всеки погледна към своя съсед и така му продума:
„Пак ли ще пламне войната жестока и страшната битка?
Няма ли обич и сговор да прати на двата народа
Зевс промислител, загрижен за хората в лютите битки?“
Често тъй казваше някой ахеец и някой троянец. [85]
Взела човешкия образ на силния в бой Лаодока,
син Антеноров, Атина се смеси с войската троянска,
търсейки богоподобния Пандар сред тях да открие.
Храбрия и непорочния син Ликаонов намери
вече изстъпен напред и край него войски щитоносни, [90]
с него дошли от далечните струи на буйния Езеп.
Близо Атина застана и думи крилати му рече:
„Сине сърцат Ликаонов, не би ли сега ме послушал?
Бърза стрела ако пратиш срещу Менелая Атреев,
ти благодарност и слава би имал сред всички троянци, [95]
ала от всички най-много пред цар Александър Приамов.
Тутакси ти би получил блестяща награда от него,
види ли той Менелая, юначния син на Атрея,
сложен на тъжната клада,38 сразен от стрелата ти люта.
Хайде прати си стрелата против Менелая прославен [100]
и обещай на прочутия с лък Аполон светозарен
да принесеш хекатомба от агнета първородени,
щом се завърнеш дома, във свещената крепост Зелея.“
Каза Атина така и склони неразумния Пандар.
В миг си извади той лъка, извит от рога на козела, [105]
който бе някога точно в гърдите от Пандар улучен,
щом на скалата изскочи, където бе дебнат в засада.
Там го умери в сърцето; и възнак се просна козелът.
Имаше той на главата рога по шестнадесет лакти.

38

Древните елини погребвали своите мъртви, изгаряйки ги на огън, а пепелта поставяли в урна, която заравяли в земята.