Илиада [bg]

Опитен майстор рогата полира, на лък ги направи, [110]
хубаво цял го излъска и сложи му кука от злато.
Този лък Пандар опъна умело, опря го в земята;
верни другари го криеха с кожени щитове здрави,
за да не го изпреварят юначните рожби ахейски
още преди да е паднал Атрид Менелай гръмогласен. [115]
Пандар повдигна капака на тула, стрела си намери —
нова, снабдена с пера,39 причиняващи мъки големи.
Тази опасна стрела в тетивата намести веднага
и обеща на прочутия с лък Аполон светозарен
да принесе хекатомба от агнета първородени, [120]
щом се завърне дома, във свещената крепост Зелея.
Хвана той волската жила и долния край на стрелата,
па тетивата допря до гръдта си, стрелата — до лъка.
Щом като силно опъна си лъка извит и огромен,
звънна рогът, тетивата отекна, политна стрелата, [125]
с острия връх устремена да стигне войската ахейска.
Ала и теб, Менелае, те помнеха много безсмъртни,
първо на Зевс дъщерята, даряваща плячка Атина.
Спря тя пред тебе, препречи самата стрела смъртоносна
и я отби от снагата ти гола за удар, тъй както [130]
майка отпъжда мухата от своята рожба заспала.
Там я Атина насочи, където токите от злато
пояса с бронята скрепят и ризница двойна създават.
Право във здравия пояс попадна стрелата коварна.
След като чудно красивия пояс прониза до края, [135]
мигом тя мина през бронята, твърде изкусно скована,
плочката стигна, която на тялото беше защита,
срещу стрелите преграда; и нея прониза до края,
нежната кожа докосна и леко отгоре одраска.
Тутакси черната кръв му потече от прясната рана. [140]
Както жена от Меония или от Кария плодна
слонова кост боядисва със пурпур за конски набузник,
дълго го пази дома си, макар че мнозина желаят
конския накит да вземат, но той си остава за царя,
скъпа украса за коня и слава за колесничаря, [145]
също тъй, цар Менелае, със кръв са обагрени вече
твоите стройни бедра и пищяли дори до петите.
Мощният цар Агамемнон тогава от ужас изтръпна,
щом забеляза как черната кръв се от раната лее.
Също и сам Менелай гръмогласен изтръпна от ужас, [150]
ала когато съгледа връвта и зъбците отвънка,40
мигом се върна отново в сърцето му прежната смелост.
Тежко въздъхна Атрид Агамемнон, ръката му хвана,
тъй му продума — въздишаха тежко другарите с него:
„Мили ми братко! Аз клетва положих за твоята гибел, [155]
след като тебе изпратих за нас да се биеш самичък.
Клетвите вече не спазват троянците, щом те раниха.
Няма да бъдат напразни ни клетви, ни кървави жертви,
ни възлияния с вино, ни даже обети за вярност.
Но ако Зевс олимпийски не ги е наказал веднага, [160]
ще ги накаже по-късно и те ще платят непременно:
всеки със своя живот и със свойте деца и съпруги.
Ето аз зная добре във сърцето си и във душата:
ден ще настане, когато свещената Троя ще падне,
заедно с нея Приам и народът на царя Приама. [165]
Високотронният Зевс, обитаващ ефира вовеки,
гневен от тази измама, ще вдигне със ярост над Троя
своята страшна егида. И всичко това ще се сбъдне.
Но и тогава ще страдам безкрайно за теб, Менелае,
ако погинеш сега и завършиш живота си земен. [170]
Бих се завърнал с позор неизказан в безводния Аргос,
че ще си спомнят ахейците скоро за свойта родина.
И ще оставим за слава на царя Приам и троянци
наша Елена аргийка, а твоите кости ще гният
близо до Троя и без да е свършено твоето дело. [175]
Някой надменен троянец ще скача с омраза над гроба
на Менелая прославен и думи такива ще казва:
«Нека във всичко така си насища гнева Агамемнон,
както без никаква полза доведе войската си тука!
Той се завърна във къщи, във своята свидна родина [180]
с кораби празни, оставил убит Менелая юначен.»
Някой така ще говори; тогава дано съм загинал!“
А Менелай русокос, ободрявайки брата си, рече:
„Ти се не бой и недей да изплашваш войската ахейска!
Острата вража стрела не попадна на място опасно. [185]
Пъстрият пояс попречи и бронята здрава под него,
също и медната плоча, със труд от мъже изкована.“
Властният цар Агамемнон Атреев така му отвърна:
„Мой Менелае обичан! дано да е вярно, що казваш!
Лекар ще види раненото място и цяр ще му сложи, [190]
за да премахне от раната черните, хапещи болки.“
Рече така и подбуди Талтибий, божествен вестител:
„Хайде веднага повикай, Талтибие, тук Махаона,
славния син на Асклепий, почтен, безупречен целител,
за да прегледа добре Менелая, любимец на Арес. [195]

39

Стрелите имали пера, които увеличавали тяхната бързина.

40

Зъбците се намирали близо до острието на стрелата.